Стихотворения

Лек

Знам, че винаги ще бъда назад.. Някъде там в небитието, което няма място за човек като мен под небето.
Винаги ще бъда вторият избор за всичко, което последва след вечер, която съм помислила, че ще е лечебна.
Ще продължиш да ме виждаш като човек, за който няма лек.

Отровата ти е вечна, а душата и същината ми се превърнаха в пяна, която е течна.
Разливам се бавно върху асфалта от разбити желания с цел- тежките деяния...
Топя се като свещ, защото виждам как ме приемаш като вещ.
Знам, че не съществува изцеление, за което да пишат оценка ,,Отличен 6", но имах малка надежда, че не всичко ще стане за в пещ.

Замръзвам и се парализирам, защото повярвах, че съществуваш, когато единственото, което остана след теб, бе желанието ти да възтържествуаш, след като разби и малката част от цялостта, за да достигнеш върха.
Иска ми се само да не бе пленил и смеха...
Имах силната нужда от подкрепа, но ти просто ме сметна за нелепа.
Трябваше ми смирение, което замени с поредното огорчение.
Имах желание за промяна, което ти изпари в мига, в който ми каза: ,,Напусни!"

Наясно съм, че не ще стана приоритет, особено за човек като теб...