Слънце и Луна светят върху обща равнина.
Спомен от отминал живот-издава своя ход. Истинската тръпка, която изпитвах, обявява бойкот.
Сърцето тупти, а кръвта се изпомпва до висоти, които нямат видими низини.
Шумът е непоносим, но ще помогне и най-високите планини да прекосим.
Носталгичен зов обажда се от дистанция и няма спирка на следваща станция, защото идва без гаранция.
Време е за нещо ново, знам, но как да продължа напред, когато в душата ми се бунтува златен прашец- червения конец на щастието без отчет.
Виждам те в тълпата за миг, но се понасяш във въздуха като плик. Идва кръстопътния час-пик, в който за теб мисля, но листът трябва да прелистя.
Държа се за теб като удавник за сламка, хващайки се за поредната твоя примамка.
Раздвижвам се за части от секундата и падам в рова, а ти не ми даваш мира...
Бия се със себе си отново, а ти дори не забелязваш колко силно в душата попадаш.. Ровиш с пръсти в раната, несъобразявайки се с охраната, която трябваше да ме пази, но уви, всичко в мен успешно сгази...
Искам да изляза от капана, но чувам гласът ти, който ме отравя и умът ми силно замъглява.
Време е да те забравя.
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
