Стихотворения

Фалш

Най-любимо е когато осъзнаеш с какви хора заобиколен си, но не си способен да разгадаеш истинското им лице, докато не дойдат и сърцето ти разчупят на две.
В един момент се държат добре, а в следващия рязко променят тона си, като гръм от ясно небе .

Мислех си доскоро, че съм пречистила живота си от хора, които токсично отнасят се с всичко, което дойде при тях, но уви, това бе просто една илюзия, породена от страх. Страх от нещо минало, което характера ми бе сформирало, душата ми бе окопирало и емоциите ми бе номерирало.

Не мога да разбера защо винаги проблемът трябва да е в мен.
Хората ме поглеждат за миг и само от лекото взиране съдят каква съм..
Но винаги е грешно. Не ме познават, а вече определят що за човек съм, без дори да се опитат по-надълбоко да навлязат, само с един разговор да разберат, че не съм толкова малко заслужаваща, колкото си мислят.
Дори не се опитват.. Те дават диагнозата, избират дозата отрицание и нечакащи моето възклицание ръсят отрова, която ме съсипва бавно, но взривно и пораждат сълзи, които падат обилно.

Дори да се държа, осъзнавам, че никой никога не ми позволява да разбера какво е да получаваш толкова много любов, каквато аз винаги съм се старала да давам, но никога не прекалявам, защото ми писна да се самонаранявам.

Иска ми се да разбера поне веднъж какво е да си от другата страна, без да трябва постоянно везната на живота да накланям, с цел самосъхранение- вечното ми изцеление...
Желая повече от всичко да осъзная какво е чувството да си в Рая, където всичко е спокойно, но отново оставам безмълвна, когато реалността чука на вратата и мълви: ,,Време ти е за поредните перипетии.." ; и мълви, и дума тъй сладко; ,,Просто се откажи най-сетне, момиче малко. Спри да вярваш в чудеса, защото си родена, за да останеш сама..."