Разрушаващите се стени; Болката в моите очи..
Мисълта за теб, застрелва ме с пистолет..
.. Разпиляват се спомените и се разтапят бавно като кубчета лед, а позитивизмът в мен изгаря с всеки изминал ден...
Спирам да дишам за миг, усещам как духът напуска тялото- изгорялото..
Движи се бързо махалото.. часовникът тиктака, а студеният въздух навлиза и преминава за секунди, като тръпки.
Плават цветята на емоцията в мен, но в същото време всичко изглежда като бреме. Тежи ми вече, не издържам.. но знам, че не трябва да бързам.
Бягам към теб, ще ме приемеш ли?
Изпитвам слабост, ще ме хванеш ли?
Тялото ми ще издържиш ли или ще ме захвърлиш, сякаш вятър разнася някой балон, запътващ се към небесата...
.. Към Раят, в който ще изпитам истинско щастие, а не просто увлечение, неналагащо ми се да се пускам по твоето ВЕЧНО течение, което наричам изкушение..
Крещя и те викам от мрака, но ти така и не чуваш от егоцентричния ти център, останал някъде в битака...
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
