Под тонове грим, крие се човек, който е страшно колеблив. Пред другите се представя като някой, който е щастлив и няма грижи, но в действителност това са само мотиви скрити.
С червилото, което слага изразява гримаса, чрез която се опитва да прикрие вината.
Сенките прикриват тъмните мисли, с които ума си нон-стоп гизди.
Спиралата изразява емоцията, която иска да управлява, но уви, тя някак си надделява.
С контурите чертае линиите, които някога бяха обичани така, както нявга в райската градина от любов намираше се тя.
С цветът, който поставя върху лицето се опитва да прикрие белезите, които разказват за една история, оказала се доказана теория; болезнено-истинна симфония от чувства най-искрени, пораждащи експлозия.
Но нощем, когато гримът е изтрит, тя стои и в ъгъла на стаята, си играе с клечка кибрит. Опитва се да я запали просто с поглед, защото знае, че ще изгори, ако се опита огъня да усмири, престрашила се с ръце да го укроти.
Тя плаче силно, защото дори не осъзнава как в света, в който живее, цвета си запазва. Крокодилските сълзи падат на пода, разпръскват се и създават светлини, които искрят като множество луни.
Тя вехне с всяка секунда, а листчетата й се ронят при всяка целувка, която си спомня- споделена и искрена милувка, която отдавна връхлиташе я като вихрушка.
Но, ако я попиташ дали страда, тя ще отрече; ще се сгуши в своите колене и ще продължи да си играе с кибритена клечка, която е единствената й нужна таблетка за пълноценен живот, в който не съществува образа, наречен любов....
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
