Гледаш я, малка душа, която готова е да ти даде света...
Долавяш дъха й и осъзнаваш, че едвам диша, но пред никого не се свлича. .
Чуваш гласа й как се пречупва, но пред теб, тя ще вдигне високо глава и ще продължи устремено напред, без да дава на никому житейски отчет.
Тя гори.. тя тлее.. над пепелта се издига, независимо от това колко е ранима. Възкръсва от саждите, разпалва страстите и на живота хваща рога, сякаш това е последното нещо, което не й бе дало мира.
Из висотите започва да се рее, ликът й се променя, а красотата й вече не ще бъде усмирена.. Тя е тук, стои пред теб.
Протягаш се към нея, но усещаш колко е студена! Затаяваш дъха си, насочваш ума си към момичето, което вече не е твое, а е най-прекрасното нещо, което продължава да живее.
Поглежда те.. ти нея също, но осъзнаваш, че в душата й няма нищо.
Една дупка, която ти създаде, но въпреки всичко това не й попречи да изгрее като най-ярката звезда, както само тя умее.
Съжаляваш , нали? Сбогом вече й кажи.
Тя не е собственост , затова укроти си страстите, човече!
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
