Стихотворения

Любов

Липсваш ми във всеки сантиметър,  когато оглеждам платоническия периметър.
Нося аромата ти навсякъде с мен, докато ти живееш заблуден в своя плен.
Дрехите ти, сякаш са полепнали за тялото под одеялото от срам, което пазиш в своя храм.

Носталгията ме зарива под името, което е толкова познато и кожата, която е заловена във въжето от емоции не спира да говори за твоите пропорции.

Изповядвам религията, която е свързана с всичко, което те прави човек и съм готова за твоята любов да плащам данък- толкова сладък като нещата, които създават характера, чийто любими черти отбелязвам с маркера.
Топлината се засилва, щом ръката ти, лицето ми милва. Сърцето ми препуска и крещи, че е готово да се впусне в авантюрата, засилваща глада от  любопитство, което е непосилно.

Ти го правиш лесно.. да вярвам, че всичко между нас е възможно да протече чудесно. Но нещо в мен непрестанно ме спира, щом ритъма на душата ми нежно се засилва; впускам се в танц към свободата, която е в баланс с красотата.
Питам за посоката, в която трябва да продължа и твоите очи в моите да видя, че си вперил; желая да чуя, че за мен планини би изкатерил.

Къде открих, че си ме намерил?
Кога за последно влюбени мисли за някого си изпитал и въображението на греха си превъзпитал..?
С мелодията на любовта ли си летял?
Дали всички лични грешки, ти си разбрал?
Бягаш ли към небосвода от мечти или просто обичаш да те боли?
Готов ли си това, което искаш с мен ръка за ръка да помогнеш да прекроим или ще оставиш съдбата да ти каже какво означава болката да усвоим?

Нека бъда твоят витамин.. нека бъда лекарството, от което ще имаш нужда, за да разбереш колко много искам към твоя кръг да ме завлечеш и в твоите мрежи от чувства да ме заплетеш...