Дъх, притаен, завихря вихър зелен.
Въздух, изпълнен с желание за живот, завършва своя брод.
За миг усещам как тежестта надделява над мен, но само след секунда, забравям се и се понасям на крилете на света, което разбива мита..
Нося се безгрижно над миналото, което ме преследва, когато най-малко го желая..
Чудя се как главата ми попадна в капана, щом пред теб, аз застана...
Опитвам се косите ти да хвана и да се изкача там, далече над балкана, където изгрева на несподелената любов отново ще заваря.
Колкото и да опитвам, все се изпускам от юздите на живота, който ми се искаше, вместо с плач- с широки усмивки да ме поваля.
Казват, че мечтите са безплатни, но винаги има цена, която оказва се сурова.
Защо да се опитвам да изкача баирите, които невъзможни са, щом душата остане сама в нощта? Защо да се боря, когато очевидно е, че не си заслужава, а пулсът ми толкова рязко се забавя, щом се опитам, теб да забравя?
Очевидно е, че те искам, но не искам повече да стискам и в теб да се опитвам да вниквам.
Изморих се..не издържат силите ми изтощени- зърна на чувствата ми, изгорени.. Дните преброени, листите изронени; тези части от същността- толкова силно оголени ...
Пусни ме да си тръгна веднъж завинаги, но помни- за теб душата ще умира- ВИНАГИ!
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
