Стихотворения

Звън

И ако имах едно желание, то определено щеше да е насочено към твоето наименование..
И ако имах една частичка живот, която да потърся в безкрая, то това щеше да си ти, зовящ името ми, някъде в тълпата...

Чуй мълвата.. отвори сетивата.. започни да си припяваш тази мелодия толкова позната.. Слушай шума от дърветата на нашата приказка...
Затвори очи и се потопи в омая, и усети удоволствието, което те изгаря... Чуй сойката, която припява и се потопи в океана на тази емоция- така желана...

Усещаш ли как ръцете ми те докосват нежно? Или отново ги свързваш с нещо дяволски блажено? Чувстваш ли тръпките, които те парят, а очите как бавно се затварят?
Капчиците пот догарят кожата, която заслужава да я прославят..
Притаявам дъх.. след него пак, и единственото, което чувам е искрения ти стон, който държи те седнал на твоя трънен трон...

Искам те силно, галон след галон, нека прераства в цял тон.. Не ми стига.. Дай ми още, не, не ми казвай, че остава за после..
Сърцето препуска.. идва целувка.. още една.. Ах, позволи ми да опитам от тази твоя звезда..

Ръцете се сплитат в нощта, а телата ни борят се така, що се прави във война..

Не ми позволявай да си тръгна, защото направиш ли го, повече едва ли ще се върна, за да мога очите ти да зърна..

Нека мелодията на любовта не пречи на душевната ти врата да звънна, по-надълбоко да бръкна..

Бремето ни греховно, аз лично да мъкна..