Нощна пелерина спусна се над града, оставяйки само светлината от прозореца на малката стая, в която се спотаяваше сянка позната, която произнасяше словата на личната й история, оставяща слушателите в еуфория.
Думи, които се сипеха като дъждец, разнасяйки глухо шепота на живия мъртвец.
В миг, чу се звънец.
Сянката изчезна, а словото се понесе във въздуха на вечерта, предвещавайки смъртта; дойде есента - а в ехото разнесе се звъна.
Глъчката замря, светлината се разтресе и студен въздух в стаята навлезе.
Насочи ледения си дъх към пламъка, разположен в средата на залата, но за миг се спря, точно пред малката горяща лампа.
Опита се да изгаси тлеещия лъч, присъщ за обикновения човешки пръч, но прерасна в жесток гърч.
След миг върховен чу се стон греховен, шум съдбовен, споделен миг любовен.
Двама влюбени положиха клетва за верност пред пламъка, отопляващ стаята и студения лъх изчезна през вратата, тряскайки я силно, разтърсвайки стената.
Ето на..двама души останаха насаме, готови да докажат изказаната клетва, превръщайки я в изпепеляваща грехота, отдавайки се на мига...
Тишината изчезна; емоцията изригва, а слушателите долу започнаха да оредяват, оставяйки само шума на така желаната любов, разведряваща живота суров.
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
