Valesco -Cloud 9
Jetta - Take it easy ( Matstubs Remix )
Гледна точка на Хейдън
Наблюдавах как хората преди мен се изреждаха , а Бил гледаше всеки един от тях пренебрежително. Освен Мира , която очевидно стоеше над всички сред трениращите. Или поне той я поставяше там , но определено беше добра с лъка и стрелите. Има умения , които не могат да бъдат подценени. Ще дам всичко от себе си , все пак съм тренирала всеки ден това с татко , той имаше огромното желание да ме научи и се радвам , че имахме поне някакво време прекарано заедно и успя да направи човек от мен , дори и не напълно развит. Все пак ме научи най-важното – да не бъда наивна и да не се поддавам на интригите , които се случиха преди години.
Много ми беше горещо , сякаш водата , в която снощи преседях се беше преобърнала в гореща сауна за тялото ми и ми го връщаше тъпкано. Чудех се дали и другите се чувстваха така , но никой не изглеждаше толкова нетърпелив да се размърда или да излезе от тук. Абстрахирах всичките си мисли от онзи хълм , от „Провидение" , от хората , които ме гледаха , от зловещите кучета , когато дойде моят ред. Грабнах лък от голям кош , а от друг взех три стрели. Петимата треньори , чийто имена не запомних , освен Хари и Бил , които съдейки по разговора на онези момчета , не намират много общ език.
Прицелих се , когато срещнах погледа на Мира. Тя стоеше пред всички , сякаш беше треньор и наблюдаваше стойката ми. Може би ме гледа така , защото снощи се обадих след „ мача " им. Изпънах стрелата , когато дишането ми се ускори , незнайно защо , а ръцете започнаха да ме сърбят и капки пот се стекоха по челото ми. Всички забелязаха , че се бавя прекалено , а аз исках ударът ми да бъде перфектен , а не едва да уцеля мишената.
- Ще чакаш да ти забият куршум в главата преди да стреляш ли?
Резкият глас на Бил , който се беше доближил до мен , ме накара да стисна зъби и да го даря с не най-доброжелателния поглед , но той дори не го отбеляза като нещо , което да го накара да се отдръпне. Бил беше млад , но поне с 6-7 години по-голям от мен , беше набит и висок , имаше сериозно изражение и огромни ръце. Тъмната му брада избиваше и стоеше с изпънати гърди , стараейки се да ми покаже , че е по-висш.
Стрелях. В момента , в който го направих пръстите ми се насочиха към бузите , за да се почеша. Много ме сърбеше , наистина. Исках отчаяно да изчезна оттук и да охладя тялото си.
YOU ARE READING
Redemption
FanfictionЛесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до...