Redemption

Chapter 14 - Urge

TheFatRat - Xenogenesis

Beyonce - Runnin' ( Lose it all )

Гледна точка на Кристъл

Този Бил е голям сухар. Имам чувството , че е по-захласнат в работата си и от Хари. Или по-скоро иска да ни покаже колко е високо мястото му в „Обсег".

Харесваше ми непреклонността на Хейдън и това , че дори не трепна , въпреки плашещия му вид. Не мога да отрека , че има нещо адски секси във физиономията му , но определено не бих се захванала с него.

Според мен желанието му е да демонстрира на Хейдън , че не може да прави каквото си иска , но той го прави с всички , за да покаже някакъв вид надмощие. Макар че грубостта му и специалното лошо отношение към нея се виждат пределно добре. Аз знам , че Хейдън не е тук случайно или само заради уменията си , всички говорят за това , но няма да я питам все още , не мисля , че и е минало и че е готова да говори.

Аз също не бях , когато с баща ми пристигнахме тук. Без майка ми. И двамата дойдохме с различни нагласи , той се преструваше , че го е превъзмогнал много дълго време , не я споменавахме още по-дълго време , дори и винаги да си повтарях името и в главата ми.

Нито един от двама ни няма да я забрави и може би скърбях толкова много , защото я бях загубила по един различен начин , по един нормален за миналото начин , но в тези дни някои го приемаха като спасение , други като наказание.

Тя всъщност почина от тумор на костите. Иронично тъй като татко е лекар. Но с нейната смърт още повече разбирах как съдбата е предначертана и дори да си най-чисто мислещия , смъртта не прощава.

Някои биха допуснали , че се е избавила от насилствения безреден живот , но от друга страна тя се бори толкова много , беше на легло толкова време , гледахме я , плакахме с нея , спяхме с нея , дори боледувахме с нея , и накрая сякаш всичкото това време не е било живот. Тя си тръгна с много мъки. Да , бяхме до нея , но това не спираше нейното страдание , нейното заболяване. Съжалявам , че го правя , но понякога се чудя не е ли по-лесно да умреш за секунда , дори да бъдеш застрелян , но болката ти ще бъде мимолетна , еднократна , а няма да чувстваш всичкото мъчение ден след ден както беше с нея.

Именно заради тези чувства се разкайвам толкова много и заради Пиърс. Защото той беше този , който наистина ми помогна да го превъзмогна и да направя крачка напред. Той беше този , който внасяше нещо красиво в моя ден , даваше ми надежди , които дори не мислех , че съществуват. Заради тези неща искам толкова да разбера кой е направил онова ужасно нещо , изпратил го е на онова потресаващо място , изцеждайки силите му. Искам да разбера просто защото той го заслужава. И вече имам предположение в лицето на онази отрепка Дерек. Не си обяснявам кой друг би могъл да бъде , защото Дерек ме познава от много време , но никога не сме общували толкова много , че да станем приятели. Особено след като прекарвах времето си с Пиърс не ми беше нужно друго присъствие , но аз виждах как Дерек завиждаше на това.