Redemption

Chapter 38 - Delirium

Alex Clare - Too close

SYML - Where's my love

Гледна точка на Хейдън

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Сега когато бяхме само аз и Дерек можехме спокойно да разговаряме за синия. Снощи размишлявах дали да не споделим и на Кристъл , но не знам дали веднага ще хукне да ни помага , ако смята да открива нова част от себе си , ние няма много да я отведем в правия , нетрънлив път.

Особено след като разбрах , че Дерек я е целунал , в момента си има доста неща , над които да умува. Това момче си действа безцеремонно , но понякога е голяма пречка да премисляш , защото създаваш проблеми , които дори не са там.

Изобщо не стъпнах в онзи коридор , за да позволявам да ми се промива мозъка. Имам чувството , че познавам Хари от цяла вечност и той е вървящо главоболие в моят живот. Е , главоболие с наистина красиви очи.

- Слушай , просто нека го намерим отново и да го пресрещнем някъде. Аз ще ти предложа какво да направим , за да го накараме да си признае.

- Нали не забравяш , че днес трябва да сме в кухнята и да изчистим цялата главна зала?

- Откога стана толкова съвестен? Ще се измъкнем след малко работа.

- Винаги гледаш да минеш между капките. Хари май те молеше за нещо снощи.

- Не беше ли зает да си пускаш езика на Кристъл?

- Всъщност тя ми пускаше език. Сладко беше.

- О. Тогава защо не беше впечатлена като излезе?

- Защото съм я зашеметил дотолкова , че да не може да говори.

- Или просто не и е харесало.

Бъзиках се с него , а той наистина го приемаше навътре.

- Знаеш ли , взимай палката.

Взех палката и престорено избърсах несъществуващите сълзи в очите си , правейки тъжни физиономии.

- Имаш петно на блузата.

Той се наведе омърлушено , а аз го намушках с твърдата страна на палката точно в сърцето.

- Така се чувства разбитото сърце.

Засмях се , дори и да не беше много за смях. Не мога да кажа нищо със сигурност за чувствата на Кристъл , но трябва и на него да му е ясно , че тя далеч не е обсебена от него.