Chapter 66 - Rendezvous

393 30 4
                                    

Indila - Derniere Danse

SEVEN NATION ARMY (Evokings Remix)


Гледна точка на Хейдън

За да запълня времето си в чакане на тази вечеря, тренирах, стрелях с лък, плувах, сякаш се приготвях за пряк двубой. Истината е, че чувствах притеснение и тревога, защото ме контролираха и не можех дори да извадя пръста си от тяхната клопка. Но каквото и да ми се случи, дори да нямам най-славния край, ще дам всичко от себе си, ще дам кръвта във вените си, въздуха в белите си дробове, ще впия зъби и нокти, поне за да избавя Мариса от съдбата да се подчинява на Болдуин. Надявам се не са и напълнили главата с глупости, но тя е умно момиче, и е прекарала достатъчно време с мен и татко, за да знае, че безплатни подаръци не се сервират.

След като ходих да се изкъпя се насочих към амбулаторията отново. Кристъл не беше в лошо физическо състояние, но все още я намерих там. Беше заела една от стаите, запазена от баща и, и ако не виждах нейното напълно нежелание да стане, щях да си помисля, че я държи насила там. Досега не е прегръщала бездействието толкова здраво. Нормално - когато човек иска нещо му личи, а когато не го иска - му личи още повече.

- Как мина срещата ви?

- Каза ми да отида тази вечер, не даде никакъв знак, че се интересува от Мира, както си и мислех. Каза ми, че ще видя Мариса.

- Ние двете несъзнателно спасихме живота на Мира.

Струваше ми се, че настроението от вчера на Кристъл не бе отминало. Искаше и се все още да ми напомня, че не бях премислила добре нещата и че не я послушах да кажем на някого. Тя също влиза в листата с хора, на които трябва да докажа, че съм използвала мозъка си, за да пристигна тук без чужда помощ и да свърша смислени неща.

- Знам, говорих и с Бил, но той не направи особени усилия. Явно ще разчитам само на себе си.

- Не знам дали разбираш сериозността на тази ситуация, Хейдън.

Тя се изправи от леглото, отиде до рафта и грабна едно шишенце. Започна да го заоглежда, присвивайки очи, след което го постави на дървената повърхност отново. Не ме гледаше в очите, защото размишляваше какво да ми каже.

- Искаш или не, ти си внучката на Круз Камаро, дъщеря на Талиа, и не си просто обикновен сирак, попаднал случайно в тези организации. Каквото и да правиш, нека си говорим истината - ще има невинни жертви. До ден днешен, обаче, не съм те чула да говориш как точно искаш да разрушиш тази организация. Говориш, че е нечестен свят, говориш, че мразиш тази система и хората зад нея, но не си казала какво точно искаш да направиш.

RedemptionWhere stories live. Discover now