Redemption

Chapter 45 - Disclosure

Ludovico Einaudi - Experience

David Guetta - She wolf

Гледна точка на Хейдън

Разкъсване. На. Плът.

Това можех да видя, това усещах.

Доказателство за наивността на човек. И ироничното е, че някога аз бях момичето, което се присмиваше на тези, които вярваха. Хвърлих се сама в устата на звяра. Сляпо, неразумно, дори смешно.

Ухапванията не ме наказваха, а публиката го правеше. Безчувствените фигури, които ме обграждаха, ме караха да се чувствам смачкана. С всяка секунда се задавях от въздуха, който поемах. Не можех да различа очите от козината на кучетата, защото всичко беше в един цвят – червено.

И колкото и твърд камък да си, чувството от това да бъдеш потъпкан по такъв начин не е в състояние да изчезне. Гордостта, която съм изпитвала се влачи до мен на парчета. И това боли повече.

Смазаха ме с обувката си и след това я полираха с най-безобидна усмивка. Сякаш това го е нямало.

Бях пусната на земята и веднага се свлякох, доближаваща глава до тревата, чийто алени проблясъци ме караха да затворя очи. Но дори и да не гледах, аз виждах. И щях да продължавам да го правя още дълго време, след като кучетата си бяха отишли.

Не мога да навържа нещата, но и няма как да искам това от мозъка си след съкрушителните ритници, които получих току-що. Тялото ми се тресеше невъобразимо бавно, сякаш всичко около мен вече беше в покой, само аз се мъчех да подам глава от дълбоката вода, в която бях навлязла.Под мен имаше хищници, готови да ме придърпат, ако се задържа, но над мен ... също ги имаше. Дори и да можех да направя невъзможното, а то е да се изправя в момента, аз .. се страхувам.

Толкова бой не бях яла. Зъбите бяха отбелязали дупки по кожата ми, сякаш бях стреляна множество пъти. И се чувствах застрашена, не дори за шибаният си живот, който и без това е безсмислен след като не ми се случва нищо хубаво. Чувствах се застрашена за следващата им стъпка. Не съм само аз на този свят, че да си умра спокойно. Веднъж отида ли в гроба няма как да се върна.

Ако трябва ще направя живота си ад, но няма само да гледам. Защото сега правех точно това. Неподготвена, с остроумни забележки и съдене, това ли беше най-доброто от мен?