Десета глава

1.6K 144 11
                                    

"От гледна точка на Итън"

Това момиче ме побъркваше. Никога не бях срещал някого толкова упорит, но по начин, който ме вбесяваше. За разлика от Алина тя наистина беше трагичен случай със своя характер. Седях подпрян на стената със скръстени пред гърдите ръце. Нарочно бях застанал в дъното на помещението, за да съм в сянката на колоната до мен. Клара често поглеждаше в моя посока, вече нестрахуваща се да ме погледне смело в очите. Честно да си призная, харесваше ми реакцията на момичетата, когато видеха за пръв път очите ми. Първият път се вцепеняваха, а аз продължавах да се взирам в тях, за да се усмихна вътрешно на способността си да шокирам женския пол. За разлика от момичетата, приятелите не обръщаха внимание на очите ми. Единствената жена, която също не я беше грижа за огнения ми поглед, беше Командира. Това беше най-добрата и велика жена, която някога бях срещал. Изпитвах уважение към нея и никога не се бях противопоставял на решенията й. Знаех, че винаги е права. Знаеше какво да прави, как и кога, затова просто слушах командите й. Като всички други Черни качулки. Аз и Ерик бяхме нейни заместници, най-нагоре в йерархията след Командира. Откакто се появи Алина обаче, тя стана една от нас. Заместничка на Командира. Една от най-добрите. Бързо спечели място в сърцата на всички ни- Черни качулки, Командира... и най-вече Ерик. Както и той спечели нейното сърце. Все още ми беше трудно да повярвам, че Алина избра него. Момчетата се шегуваха с мен няколко пъти, подканяйки ме да опозная Клара, защото много приличала на мен по характер. Абсолютно невярно! Тя беше коренно различна! Аз умея да се контролирам, а тя беше точно обратното. Не мисля, че имам и една прилика с нея. Освен че хвърляше същите злобни погледи като мен. Но дори и в това аз трябваше да съм по-добър. Когато обаче Клара получи реакцията от успокоителното... признавам, че наистина се уплаших. Командирът винаги ни е казвала да подкрепяме своите, независимо какви са ни чувствата към тях. Всички сме едно цяло- Черни качулки. Бях длъжен, както и всички останали да опознаем Клара и да я приемем като нов член в групата ни. Тя не го знаеше. Вече ни беше ясно, че тя дори не знае за своята Дарба. Мой дълг беше да й покажа истинските  й способности, а после тя да реши какво да прави.
  -И така, Клара- започна Командира, повдигайки вежда.- Ще започна с думите "Ти имаш Дарба". Как ти звучи това?
  -Откачено-отвърна веднага Клара. Кръстоса ръце и сви крака на дивана. Това беше защитната й позиция. Не знам как, но бях сигурен в това. Погледнах я с наклонена глава. Личеше си, че е безстрашна и почти неуязвима. Но когато я обидих на плажа вчера и в гнева си й казах неща, които не съм и предполагал, че мисля, забелязах болката в очите й. Не исках да я нараня, дори не я познавах. Не беше в мой стил да се държа така с хората. Но тя ме изкара извън нерви. Това, което направи на мъжа, който я нападна, ме изуми и в същото време втрещи. Не очаквах такова момиче така смело да се защитава. Когато излязох от къщата, правейки се на спасител, за я наблюдавам (глупава идея на Алина и Ерик) дори не предполагах как изглежда новото момиче. Бях предупреден единствено, че трябва да я предпазвам от собствените й глупости, както и че има труден характер. А след това... когато нападна малкото момченце... знаех какво трябва да направя, но въпреки това Алина реши да се намеси преди мен в опит да вразуми Клара. Не се получи. Нещата загрубяха още повече. Не знам Ерик как успяваше да стои спокоен и да гледа как непозната удря момичето му. Накрая не издържах и се намесих в битката. Ставаше все по-ожесточена, а аз не можех да стоя безразличен. Исках да помогна на Алина и в същото време да спася Клара от самата нея и от силите й. Беше прекалено силна, но не го осъзнаваше. Беше време да разбере всичко.
  -Клара, ти имаш способности, които се отключват, когато се ядосаш. Всички Черни качулки имат тези сили, затова те разбират и са тук да ти помогнат -продължи Командира. Не забеляза, че погледът на Клара ставаше все по-съзерцателен, доказвайки че тя отказва да приеме чутото.- Време е да се научиш да се контролираш, защото както вече разбра има и лоши- Червените качулки-продължи Командира, говорейки все по-настоятелно. Усещах как започва да се ядосва на безразличието на Клара. Определено това момиче биеше Алина със способността си да изкарва хората извън контрол.
  -Червените качулки?- Наостри уши Клара. Така значи. Това я интересуваше. Тогава щях да се възползвам от възможността да й обясня всичко и да помогна на Командира.
  -Те са лошите типове, опитващи се да те отвлекат- добавих аз, излизайки от сянката.
  -Да ме отвлекат?- Попита с насмешка Клара. -Че какво толкова виждат в мен, че да искат да ме отвлекат?
  -Нуждаят се от момиче- Червена качулка. Защото тяхното момиче загина. Алина се погрижи за това- погледнах Алина, която сведе виновно поглед надолу.
  -И защо момичетата са толкова специални? Защо изобщо сте разделени на Червени и Черни качулки, като имате общи цели?
  Въздъхнах. Задаваше прекалено много въпроси без дори да изслушва отговорите.
  -Защото ние сме добрите- тези, които използват Дарбите си за доброто на хората. А те са тези, които използват силите си в своя изгода. Ако и те се сдобият отново с момиче в групата, ще бъдат по-силни от всякога- усещах, че говоря все по-отчаяно.
  -Но така и не ми казахте защо момичетата са толкова специални?- Продължи настоятелно Клара. Усещах как кръвта започва да кипи във вените ми, предизвиквайки ме да включа Дарбата си. Командирът ме погледна предупредително. Затворих очи и издишах бавно, за да се успокоя. Щях да й обяснявам като на глупавите хора.
  -Виж, Клара. Всяко момиче в една от групите на Качулките я прави по-силна. Защото вие сте по-силни от нас, момчетата. Затова и Командирът ни е жена. Защото умее да се контролира. Не знам обаче те как ще успееш.
  -Млъквай, Итън- озъби ми се Клара. Аз само се подсмихнах и продължих:
  -Червените качулки не успяха да привлекат Алина на своя страна. На всичкото отгоре изгубиха единственото си момиче-оръжие. Затова сега се опитват да те привлекат на тяхна страна. За да станат по-силни.
  Клара млъкна. Виждаше се, че мисли над чутото.
  -А как ще ми докажете, че вие сте добрите?- Попита тя.
  Командирът отвори и затвори уста. Аз се опулих, а Алина се засмя.
  -И аз си задавах същия въпрос, когато бях като теб.
  -Ами...в крайна сметка и вие ми забодохте някаква инжекция, и Червените качулки също. И двете групи щяхте да ме убиете с тези упойващи отрови- Клара стана и се приближи към Командира.- Как ще докажете, че сте добрите?  И какво правите, за да сте добри? Как помагате на хората?
  Командирът мълчеше. След секунда се окопити от изненадата и се изправи пред Клара.
  -Още е рано да те замесваме в тези въпроси. В момента работата ни е да открием възможно най-много хора с Дарби, да ги обучим и са правим това, което трябва- да докажем, че сме добри, както се изрази ти.
  -Но... -Клара опита отново да изкопчи истината. Засмях се вътрешно. Разбирах колко иска да узнае истината. Но още й беше рано. Дори на Алина казахме истината едва преди месец. А вече беше почти половин година с нас. Единственото, което знаеше беше, че трябва да се научи да контролира Дарбата си, за да ни помага да търсим нови Качулки. И тя доскоро не знаеше защо всъщност сме добрите и как помагаме на хората, и какво правим цял живот- защо сме разделени, защо се съревноваваме с Червените качулки... всичко беше наистина сложно и оплетено. Но малко по малко възлите се отплитаха и всичко заставаше на мястото си.
  -Наистина не мога да ви разбера- отвърна Клара, размахвайки ръце ядосано. Контролът на Дарбата й започваше да се измъква и заплашваше нова битка и куп неприятности. Застанах в позиция, готов да се намеся, ако тръгне да прави някоя глупост. С периферното си зрение видях, че и другите Черни качулки се подготвят да реагират на буйната реакция на Клара. Само Командира и Алина стояха спокойно. Жени, какво да ги правиш! Явно беше нормално някоя от тях да се държи така, макар че никога не бях виждал Командира да изпуска нервите си. Винаги беше премерена и ме впечатляваше със способността си да се контролира дори в извънредни ситуации. Както в деня на пожара в училището на Алина. Беше толкова строга с всички Черни качулки, командваща и насърчаваща ни какво да правим, изсмукваща страха от душите ни,пъдкрепяка ни. Никога не съм се съмнявал в нейните сила и доброта. Винаги щях да й бъда лоялен.
  -Клара, с времето ще разбереш, че сме добрите- каза Алина. Лилавите й очи заблестяха.- И аз не днаех дали да им вярвам, но с времето разбрах колко много държат на мен. И на теб държат. Просто трябва да се отпуснеш и да ни приемеш.
  -Да ви приема? Нямам нужда от вас, благодаря. И всички тези работи с Дарбите... дори да са истина, не искам да ставам част от вашите измишльотини. Предпочитам да живея така, както винаги съм си живяла- извика Клара, хвърляйки бесни погледи наоколо. Командирът тотално се вбеси, вече дори неопитваща се да го скрие. Не можех да гледам как жената, която винаги се беше грижила за вен си хабеше нервите заради някакво безрасъдно устато момиче.
  -И как по-точно си живяла досега?- Надигнах глас. Клара ме погледна с досада, недоверие, гняв и болка, и какви ли още не емоции.- Плашиш хора, чупиш и унищожаваш всичко около себе си, държиш се като луда, не можеш да подтиснеш гнева си дори за секунда и държиш винаги ти да си права, а всички други- лъжци и откачалки! Така ли? Прав ти път! Оправяй си се! Ще видиш колко бързо ще разбереш, че имаш нужда от нас!
  Клара отвори уста в безмълвно "О". След това се замъртя и със скоростта на светлината излезе от къщата, затръшвайки вратата  преди някой да успее да я спре.
  -Итън, това беше грубо- прошепна Алина.
  -Това беше силно и малко прекалено, но казано намясто- допълни Командира. -Тя ще се върне. Вече знае много и ще иска да научи още. Стига да спре да се прави на недостъпна и безсърдечна. Итън, през това време искам да я наблюдаваш. Не я изпускай от поглед. Сега тя е твоя отговорност.
  -Ама разбира се! Защо изобщо си навлякох всичко това?- промърморих.- Искам поне един ден почивка без да ме тормози женския пол.
  -Това никога няма да стане- изчурулика до мен Алина и се хвърли на врата ми.- Хайде Итън, тръгвай. Клара ще се отдалечи прекалено много.

'Бележка от автора'
😃 Какво мислите за новата глава? Моля, коментирайте и гласувайте, ако ви харесва.

Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"Where stories live. Discover now