Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"

Ретроспекция

'От гледна точка на Клара'

Изхихиках се щастливо.
-Итън, гъделичкаш ме! Спри!- заливах се от смях, докато Итън бавно прокарваше пръстите си по цялото ми тяло. Бях само по потник и усещах всяко негово докосване.
-Итън! Някой ще разбере, че си тук- изшушуках и се огледах притеснено наоколо. Стаята беше сумрачна, въпреки че слънцето още не беше залязло. Червените качулки бяха по стаите си. Беше едва първата ми нощ тук, а вече всички ми се бяха доверили и ме бяха оставили на спокойствие в стаята ми. След като Итън беше дошъл да ме провери на първата ми не толкова успешна мисия в банката, може би някак си му бях подсказала, че имам нужда от него. В момента изживявахме един от най-хубавите се моменти заедно.
-Клара- прошепна той и нежно прокара пръст през устната ми.
-Ммм- отвърнах в отговор.
-Съжалявам.
-За какво?- Повдигнах учудено вежди. Чувствах се толкова спокойна с Итън. Знаете какво е чувството,когато си хапнеш шоколад и се развеселяваш. Аз бях така с него. Не можех да сваля усмивката от лицето си.
-Че те обидих няколко пъти, когато се срещнахме за пръв път- отговори Итън с виновен огнен поглед. Гъстите му мигли обрамчваха лицето му и го правеха невероятно секси.- Държах се грубо с теб, подцених те, отказвах да те приема за Черна качулка... съжалявам. Ну бях прав.
-Не мисли за това сега. Важното е, че осъзна каква прекрасна душичка съм- ухилих се доволно, вдигайки гордо брадичка.
-Абсолютно- отвърна сериозно Итън и погледна към отворения прозорец, през който беше дошъл в стаята ми.- Скоро ще трябва да тръгвам. Охраняващите долу Червени качулки скоро ще се сменят, а на втора смяна са двама много противни младежи- Итън сбърчи лице.
-Ти пък как ги познаваш?- Възкликнах учудено.
-Враждуваме с тях от години- отвърна той.- Може да не знам на всички имената, но ги познавам по характер и способности.
-А защо враждувате?- попитах.
-Нямам идея- сви рамене Итън.- Така сме научени. Командирът ни е научила, че са ни врагове.
-Наистина не го разбирам това- казах и сбърчих нос.- Е, Командирът на Червените качулки наистина е доста противен, ама чак пък да се трепете...
Итън се подпря на лакът, така че да ме гледа в очите.
-Не мисли сега за това- той мушна ръка под завивката и я прокара през кръста ми, с което предизвика тръпка по цялото ми тяло. Вдишах през зъби и с една ръка стиснах тениската на гърдите му. Вдигнах поглед към него и почти се замаях от наситения Червен цвят на очите му. Зениците му бяха разширени, а устните- разтегнати в лека усмивка, разкриващи два реда блестящи зъби. Обичах това момче. Привличаше ме по някакъв особен начин. Това, че понякога го ядосвах и не се вслушвах в думите му, нямаше нищо общо с влечението ми по него. Просто си бях такава. Вбесявах хората. А той се вбесяваше доста. Може би и той държеше на мен и го беше грижа какво ще ми се случи.
Подпрях ръка, чертаейки леки кръгчета върху гърдите му. Усещах бързото туптене на сърцето му.
-Клара...
-Итън...
И тогава за пръв път осъзнах, че бих жертвала живота си за него. Независимо дали някога се е държал грубо с мен или е наранявал чувствата ми, аз държах на него и той сържеше на мен. Привързах се към него и се заклех наум, че някой ден, ако му се случи нещо, ще направя всичко възможно да оцелее.

' Бележка от автора'
Малко хубави преживявания, за да ви стопля сърчицата😙😛 още не съм започнала да пиша новата книга, но обещавам, че ще ви предупредя, когато е готова първата глава.