The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

☆ Няколко години по-рано ☆

Пронизани от студения октомврийски вятър, нашите бързаха да се приберем, понеже времето реално не вещаеше нищо добро, а и бяхме капнали от обикаляне из магазините. Часът беше около един без петнадесет и аз възторжено се оглеждах за нашата кола, тате я беше паркирал навътре в паркинга на мола и буквално си беше като лабиринт от коли. Започна да вали дъжд примесен с градушка, втурнах се след тате и влезнах в колата. До тук денят ни мина нормално, мама както винаги вземаше решения къде, кога и какво ще се прави, тате бе свикнал да се съгласява с нея, понеже мама не приемаше възражения за каквото и да било и винаги нейната дума е "закон". По време на пътя към вкъщи се опитах да поспя, но не успях понеже отново мама говореше с братовчедка си (честно понякога си мисля, че са един човек в две тела), говореха за откриването на Психиатричната клиника чиито директор бе леля Агата Лоут. Ах тази жена, името и кънтеше с ехот в съзнанието ми и ме полазваха студени тръпки при мисълта за нея. Прибрахме се някъде към три без нещо и веднага се качих в стаята си, която буквално си беше килер (легло, еднокрилен гардероб, нощно шкафче служещо за тоалетка, телевизор на стената срещу мен и малко бюро срущу прозореца, на което да уча и чета), не съм от децата, които излизат и играят, предпочитам да си седя в стаята и да чета книги, да разсъждавам и понеже нямаше с кого да обсъждам прочетеното, аз си водя монолози и така при всяка прочетена книга си правя обсъждане със себе си.
Това много ядосваше мама, понеже не обичаше да ми слуша гласа. Вечно спорихме за книгите, тя не беше много доволна, че чета и вечно ми набива или поне си вярва, че ми набива в главата как четенето било промиване на мозъка и води до неговата загуба. Споровете ни винаги стигат до крайности и изгорени книги. Изпадам в истерия когато гори книгите ми, налага се да ги крия и да чета само на училише, но там е невъзможно да си водя монолозите. Една вечер просто преля чашата, понеже ми провери чантата за училище и намери три книги, преби ме до кръв и за пръв път пред мен изгори книгите, това бяха и последните книги които имах. Не излизах с месеци, постоянно чувах смеха и и в съзнанието ми изникваше картината на горящите книги, спрях да говоря с нея и с всички, тя така и не осъзнаваше какво е направила, не се интересуваше от мен, за нея аз бях и още съм и ще си остана бреме. Тя унищожи мен, мислеше ме за луда и все още е така, за нея парите и алчността ще си останат главна цел и смисъл на жалкият и живот. Затворих се в себе си, не правех буквално нищо. Тате дори не забелязваше, че има нещо.
Имах нужда да говоря, но нямаше с кой. Чувствах се излишна, сама и безпомощна. Мина се половин година, леля Агата вече беше отворила лудницата, колко нагло с мама нагласили документи за моето записване там и подмамили баща ми да се подпише. Никой не се допита до мен да разбере същината на всичко. Гледат лесния начин- да се отърват от мен. Аз не съм луда, но мразя да ме правят на такава. Наели са ми и психолог, с който да провеждаме сеанси два пъти седмично, горкия човечец, едва ли да го интересува какво ще му кажа. Знам само едно- Аз не съм за лудница и ще се боря за свободата си, дори това да ми коства живота!

Ее хора, това беше първа глава на новата ми история. Надявам се да Ви хареса и да я следите. Ще качвам всяка Неделя и Сряда понеже тази година вече съм на финалната права 12-ти клас ии така да не Ви плямпам много, казвам Ви лека нощ иии се надявам да Ви хареса 🙄💖