The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《¤ П о г р е б е н и е т о ¤》

Денят беше мрачен с очакване за валежи. Студеният Октомврийски вятър пронизваше всички ни. Отивахме към местната църква където ще се състои погребението на Ирма. От всички Мери най-трудно приемаше ситуацията. Струваше и се кошмар, от който не може да излезе.
Трясък на гръмотевици огласи улиците и не след дълго заваля дъжд. За да се спася от дъжда, покрих главата си с шал, който до сега беше на раменете ми. Отсреща, в мрачен и не много голям двор, се издигаше църквата- сива, разкъртена, с много прозорци, стените, някога боядисани в зелено, но сега без цвят с бледи иконописи, спарената миризма на тамян и дим всичко показваше, че тази църква не е поддържана и никой не го интересуваше за нея. След траурния обред излезнахме от църквата и погребахме Ирма в гробището, което беше зад църквата. Имах чувството, че Ирма ще се надигне от ковчега и ще продължи да върши злини. Но не, тя беше просто един мъртвец. Кожата и бе безжизнена и жълта, косата се спускаше по раменете и и уформяше хубавото и лице. Беше много красива, не може да се отрече, но беше много лош човек. Надявам се поне там да има справедливост и да плати греховете си. Не е много редно точно днес да говоря така... Но просто е така... Само защото спазваше инструкциите на майка ми и леля ми се докара до ковчега. Сама си е виновна. Дано само Мери да се съвземе скоро, защото не знам сега когато Ирма я няма коя ще е на нейно място.. Дали ще е подкупена и ще е по-лоша от нея?!
Само Агата и майка ми знаят това.
Прибрахме се в лудницата и охраната ме придружи до стаята ми. Денят беше достигнал късния следобед. Часовете се изнизваха един след друг, навън бе пълен мрак и неусетно дойде време за лекарството ми, но никой не дойде да ми го даде.. Явно смъртта на Ирма беше потресла всички. Дъждът продължаваше да вали примесен с гръмотевици. Още си спомням цялата картина... как ме върза за леглото, в момента влезе Мери и почнаха борба за спринцовката и накрая Ирма се свлече на пода в безсъзнание... Беше тежко.. На Мери и е двойно по-тежко.. Бе изпаднала в депресия. Мъката, на която бе свидетелка и част от нея, засягаше дълбоко нейното чувствително и състрадателно сърце. Седнала в ъгъла на леглото, гледах как бързо се сменяха картините от онази нощ. Гърлото ми се бе свило съвсем. Очите ми се пълнеха със сълзи, мислейки си сред колко омраза съм обградена. До кога ще продължава така..?! Клепачите ми натежаха след този тежък ден, отпуснах се на леглото, гушнах завивката и неусетно съм заспала.

Хорааа завърнах сее, съжалявам за отсъствието, но имах ангажименти и не можех да пиша и качвам глави. Нооо вече съм тук с пълна сила иии ще наваксаме. Надявам се да ви хареса главата, не е кой знае каква, къса е, ноо обхваща много главни неща и предстоящи събития. Утре очаквайте нова глава💖💖💖💖