The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《 Ъъъ.. Б Е Б Е...¿? 》

Никой обаче не дойде и докато аз лежах заспала от приспивателното, в болницата ставаше все по-тихо. Изведнъж чух стъпки, бяха на двама човека, които нлезнаха в стаята и говореха тихо. Аз се събудих, при това намръщена, защото се чувствах позорно изоставена и натъпкана с приспивателно само, за да скрият от мен какво се случва с Мери. В стаята бяха влезли д-р Медж и сестрата, която го беше извикала.

- Мел, стани дете. Трябва да поговорим.

При изричането но тези думи и при сериозния вид на д-р Медж, аз усетих касъв разговор ще водим...

- Какво има? Мери е добре нали? Кажете ми, че всичко със здравето и е добре... Защо мълчите и се споглеждате?.....

- За съжаление състоянието на Мери се влуши и се наложи да и прелеем кръв, за сега е стабилезирана, но се опасяваме, че понеже раната е дълбока ще се наложи да я зашием отново, защото се пропука и започна да кърви, следствие на което загуби още кръв, което не е никак добре.

- Не! Кажете ми, че сънувам и Вие блафирате! Какво значи " зашием отново ", да не би да са им фалшиви конците.... Баахти хората са тук... Прелейте и кръв от мен! Искам да помогна!

- За съжаление Мел, не блафирам... Скъсал се е конеца заради кръвта избликваща навън. Не! В никакъв случай няма да се прелива кръв от теб! Дума да не става за това повече!

- Искам тогава да видя Мери! Искам да я видя! И С К А М !

Крещях и се тръшках на пода като малко дете. Не можех да повярвам на казаното... По-скоро на случилото се. Не бих понесла целият този шок. Обесних на д-р Месж за доктора и медицинската сестра, които дойдоха и ми дадоха приспивателно. Той каза, че щял да си поговори с тях и ще уреди уволнението им.

- Не Мел, не може сега да видиш Мери. Тя все още е слаба и безжизнена и има доста голяма вероятност да изпадне в кома, поради малкото кръв в тялото и.

- Поне свалете пердето от прозореца... поне от там да я виждам...

- Опасявам се, че не може... Ако открехнем рискуваме ако Мери се влуши отново да си свидетел на ве много приятни гледки, които да те разтроят допълнително ии да те травмират психически....

Хвърлих се на леглото и потъхах в сълзи. Д-р Медж и сестрата излезнаха от стаята и ме оставиха сама с мъката ми. Ревах с часове. Знаех много добре какво се случва, но не искам да го приема. Н Я М А да го приема! За нищо на света! За мен Мери е като семейство! Минаха се няколко часа и се почука на вратата ми. Беше медицинската сестра, която беше с д-р Медж. Казваше се Каролина Барн, беше с ледено руса коса и черни очи, не много висока, но не и много ниска. Тя беше видимо напрегната и притеснена, усещаше се, че нещо я мъчи. Попитах я какво има, но не каза нищо... Просто седеше и гледаше в една точка... Не ме отразяваше, няколко пъти се опихах да е отвлека вниманието, но без резултат. Всеки мой опит да я разсея сякаш нямяше смисъл... След известно време тя промълви:

- Как да го обесня?! Как е възможно да се случи?! Всичко беше... А сега?!

Нямах си и на представа за какво говори. Имах странното усещане, че се се е случило нещо, обаче не знае как да ми го каже, което ме довеждаше до мисълта, че може би се е случило нещо с Мери... Соето нямаше никак да ме хареса, за това просто гледах да не мисля за този вариант. Изведнъж тишината се наруши:

- Мел.... Трябва да ти кажа някои неща.. Но не знам как... Може би няма да ги приемеш... Но е редно да ги знаеш....

- Знаех си, че има нещо... Давайте говорете. Какво има? Слушам Ви!

- Всичко започна гато приехме Мери в болницата. Направихме нужните изследвания иии.... Ъъмммм те покаказаха.... Чеее тя е.... бременна във втория месец.... Иии след още изследвания установихме, чеее бащата еее именно д-р Кларк Медж.... Именно той ми сподели, че са имали връзка, но някоя си Ирма им плечела, той преди време е имал чувдтна към нея и явно тя им е пречила от ревност. Проблема е, че точно вечерта, когато извиках д-р Медж, Мери се беше влушила ии се наложи да направим операция... Наложи се да отстраним детето, за да спасим Мери... Сега истината, е, че тя е в кома ии не знаем кога ще се събуди и дали ще се събуди..... Но най-лошото от всичко, е, че идея си нямам как да и кажа, че сме отстрапили детето..... Както е в депресия от случелото се с Ирма... иии за капак сега това с детето.... Тотално ще се срине и съсипе.... Мел... Помогни ни....