The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

Паранормално¿? Може би?!

Ако трябва да съм честна въобще не вярвах на Каролина. Звучеше наистина обедителна, но някак всичко ми се струва дооста странно и нереално. Точно за това реших да остана в болницата тази нощ. Искам да разбера за бога какво се случва. А въпросът ми е защо точно с Мери се случва това. Доста съмнително ми се струва и това, че е в кома и някак тези  в болницата не ми вдъхват почти никакво доверие. Настаниха ме в стаята, в която си бях преди и имах видимост към Мери. Тя лежеше безпомощно и не подозираше нищо. А дали е в кома.. Наистина..?! Може да я приспиват знам ли. Може и Агата да е замесена, което няма да ме очуди. Странно съмняваше ме абсолютно всичко... Д-р Медж поседя с мен до към 20:00 h и замина на някъде бързайки понеже синът му спешно го викаше. Изпратих го и си влезнах в стаята. Ходех напред и назад, недоумянах какво се случваше.. Спрях се до прозореца и гледах към Мери. Лампата, която беше над нея почна да мига, помислих, че е нещо от тока и не го взех на сериозно. Но лампата почна да мига на интервали, което привлече вниманието ми. Изведнъж всичко спря, беше светло, температурата в стаята на Мери явно бе паднала понеже се запоти прозореца. Утетих странното чувство, че не съм сама, в същия момент студен въздух мина покрай вратът ми и плъзна из цялото ми тяло карайки го да се разтрепери, чувството е, вде едно някой ти диша във вратът. Обърнах се инстинктивно, но нямаше никой, върнах се в първоначалната поза и се стъписах... на запотения прозорец с големи букви пишеше: " ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА ВСИЧКО! ". Стреснах се и отстъпих назад, спънах се в стола и паднах, но бързо се изправих. В съшия този момент се появи женска фигура, на около тридесет сантилентра от пода. Не знаех какво се случва. Бях много уплашена и не знаех какво да правя.

- Виж ти, виж ти. Какво си имаме тук? Малката и беззащитна Мелани. Ах Мел, колко си ми досадна. Ноо времето за възмездие настипи. Ще си получиш заслуженото!

- Коя си ти и какво искаш от мен? - попитах аз напълно уплашена.

- Не ме ли позна? Аз съм Ирма! Нима мислиш, че ще си отида толкова лесно без да довърша започнатото?! Хахаха не си познала. Има сметки за уреждане с теб шибана пикло. Докато не те завлека с мен няма да се отървеш! - беше напълно сериозна в думите си. Умееше да всявя страх и ужас в хората.

- И Р М А ¿?... Ти си луда, дори умряла пак си нахална. Не можеш да понесеш дори в гроба, че има по-добри от теб, хахах дори Агата не дойде на погребението ти  и сега те заменя! Ти си една никоя, няма за какво да си отмъщаваш! Връщай се там от където си дошла! - казах аз сдържайки се да не се разкрещя.

Духът на Ирма се ядоса и вдигна тялото на мери във въздуха, системите откачиха и почнаха да пищят и се изключиха, Ирма я хвърли на пода и се обърна към мен с думите:

- Твой ред е!

Опитах се да избягям тръгвайки към вратата, обаче тя я заключи, бяхме на втория етаж но нямаше как да скоча през прозореца, понеже пак щеще да е една идея пред мен. Седях с лице към нея и треперих.

- Знаеш ли кой е виновен за състояпието на скъпата ти Мери, кой и набиваше в главата да се самоубие, кой и набиваше в главата да ти остави предсмъртно писмо, кой и казваше да си убие детето, което между другото искаше да го кръсти на теб? Хаха с удоволствие извърших всичко това, знаейки,е този момент да се срещна с теб ще е най-сладкия, но още по-любимия ми момент ще е да те видя теб мъртва! - говореше така все едно се гордее с постъпките си. Злобата си личеше откъдето и да я погледне човек.

- Ти си чудовище! Как не те е срам да постъпваш така, ти си изчадие. Защо ти беше да убиваш детето.... Ти си наистина луда. Не ти ли стигат нещата, които причини? Хайде нали изкаш да се отървеш от мен... Защо не го направи до сега, а действаш с другите които не са виновни? Ти си една страхливка! Хайде няма къде да бягам убийме и да се свършва, нали и без това искаш точно това!

- Ах само калко много ме изкушаваш... Но ше се въздържа, прекалено е лесно и тръпката не е същата. Искам да те измъчвам, да страдаш, да усещам болката, това ми доставя удоволствие. ТЕ ПЪРВА ВДИЧКО СЕГА ЗАПОЧВА МИЛИЧКА! ТОВА Е ПРОСТО НАЧАЛОТО НА ТВОЯТ КРАЙ!

Изричайки тези думи тя изчезна в нищото и всичко се промени все едно тя не бе идвала. Аз седнах в ъгъла на стаята и потънях в тишина. Повтарях си само:

" Това е просто халюцинация Мел. Тъпчат те с какво ли не е накрая ти се привиждат разни неща и духове, че чак и сама си говориш. Стегни се, това е халюцинация! "