The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

》Опитът за убийство《

Събудих се от дразнещите писъци на другите затворени в лудницата. Днес е ден за поредния сеанс с психиатъра Кларк Медж. Трябва в 10:00 да съм в кабинета му, а сега е 09:45, което значи че имам петнадесет минути да се оправя и да ида в кабинета. Не е кой знае какво оправянето ми, понеже съм в  лудница и имам само три черни роклички и две бели. За днес реших да съм в черно (както почти винаги). Измих си лицето и направо почуках охранителят да ми отвори вратата и да ме заведе до кабинета на д-р Медж.Влезнах вътре и той ме поздрави:- Добро утро Мел, заповядай влез и се настани.- Пф, за някои е добро, за други които са затворени не по свое желание не е особено добро. Затворих с трясък вратата и седнах удобно на дивана пред бюрото му.- Ее, Мел, как се чувстваш? Тези дни подочух, че държанието ти взема да излиза извън контрол, което значи, че нещо те е провокирало, какво е то? Разкажи спокойно, ще ти помогна с проблема.- Пхахаха, много сте забавен днес, хаха Вие ми говорите за помощ, хахах щях да се очудя ако нищо не бяхте чул за мен хаха та Вие и Ирма-Немирна сте си доста гъсти напоследък 😀😂. Ии ъм как според Вас да се чувства човек, който е  затворен между четири стени против волята му? Ии очаквате ли аз да седя и да си мълча имайки в предвид държанието на Ирма и Агата спрямо мен? Кажете ми кой нормален човек ще се държи толкова нечовешки. Не се приемам за луда, просто се държа както те се държат. А точно Вие недейте да ми говорите за помощ! Та нали Вие казахте да ми сменят лекарството и вече да ми се инжектирва дозата! Не искам нищо от хора като Вас.  Понеже бях права с ръце на бюрото му, бутнах всичко и излезнах от кабинета, не позволявайки да каже и дума. Охраната ме заведе до стаята ми отново ме заключиха. Отново съм между тези четири стени. Поне днес на смяна е Мери, все пак денят няма да е толкова лош и има с кого да си говоря. Часът е някъде около единадесет и нещо аз си легнах, чакайки Мери да дойде да си говорим. Времето сякяш бе спряло, докато изведнъж не се почука на вратата. Това бе Мери. Зарадвах се като малко дете видяло майка си (разбира се на мен няма как да ми е познато това, знаете защо, но с Мери го чувствах). - Здравей мила Мел. Как си, тези шибани идиоти навредиха ли ти? Жалко, че не мога аз да поема изцяло грижите за теб и да ти помогна да се измъкнеш от тук, но поне с моето присъствие милимизипаме приема на лекарства, които само ти вредят, та ти си младо и умно момиче, мястото ти не е тук! - Ах, Мери радвам се да те видя. Тук е ужасно, за сега нищо не са ми правили, въпреки че ми направи впечатление държанието на Ирма вчера. Може и да ми се струва, но си мисля, че си говореше с леля ми и то през камерата, нещо в самите действия на Ирма ме кара да си го мисля, или се е опитала да направи нещо илии пресдстои да направи нещо, дочух че тази нощ щяла да остане тук, а не в общежитието отсреща. Имам страното предчуствие, че ще се случи нещо. Дано само да е просто предчуснвие. - Дано мила моя, дано! Ти бъди спокойна аз съм тук тази вечер и ще остана с теб нази нощ, знаеш, че съм в съседната стая и като почукаш ще дойда. - Да, Мери знам и страшно съм ти благодарна, че поне ти не си като останалите, ти единствена се застъпи за мен и все още продължаваш да се застъпваш за мен, наистина не знам какво бих правила без теб, мейбиии нямаше и да съм жива сигурно... - Недей да говориш така дете мое. Аз винаги ще бъда до теб, каквото и да става, ти си и винаги ще си под моя закрила, та ти си ми като дете мила моя, няма да позволя да ти се случи каквото и да било. Само да посмее някой да те нарани, лично аз ще се заема да го съсипя!   Говорихме си с Мери в продължиние ва часове, неусетно времето се бе изпарило. Часът бе 19:00 мадам Дейвис ми донесе вечерята, говорихме си и се смеехме. Имах чувство, че не съм в тази скапана лудница, а сме някъде другаде. След вечерята беше ред на леарствата и Мери бе намерила идеалното решение. Тя смени лекарствата с бонбони "Тик так" (онези белите с ментата). Те бяха напълно идентични с хапчетата, които ми даваше Ирма. Мадам Дейвис бе изсипала бонбонките в шишенцето на лекарствата, така те са променили аромата си и не се забелязва, че са бонбонки. Идеята и е така да направи и с останалите шишенца с лекарства. Проблем беше лекарството, което се инжектирва ии нямаше как инжектира ми го с малката разлика, че когато тя го инжектира аз не се противя и съм мирна и кроктка. Мадам Дейвис ми слажи дневната доза от лекарството пожела ми лека нощ и излезе. Знаейки, че тя е в съседната стая наистина бях спокойна и се унесох в сън.  Събудих се от странно скърцане на врата. Това бе Ирма《но какво прави в стаята ми, нима за това е останала тази нощ?!》..  - Но.. Какво по... Защо си тук? П-п-по това време? Не спиш ли? Или си тук да ме измъчваш?  - Млъкни бе, млъкни. Затвори си голямата уста. Сега ще видиш защо съм тук.  Ирма се подсмихна лукаво, приближи се с въжета и шал. Целта и бе да ме върже.  - Ти си луда. Престани, пу-пусни...Бях прекъсната от нея, превръзката беше на устата ми. Завърза ме, по всичко личеше, че няма да се преборя с нея.   - Сега да те видим малката, хахахааа честта да те ликвидирам от тук е моя. Правя добро и на теб и на всички тук. Няма да липсваш на никого и без това. Няма да промиваш мозъка и на милата Мери. Сетният ти час настъпи.Тя извади спринцовка от джоба си, явно цели да ми даде двойна доза от лекарството и да предозирам.  В този момент Мери влезе в стаята. Прекъсна действията на Ирма.- Ти?! Какво правиш тук?! Това спринцовка ли е, защо си вързала Мел? Ти нормална ли си?- Излез от тук Мери, това е между лудата и вен. Не се меси, за да не пострадаш и ти!  Мери хвана ръката на Ирма където беше спринцовката и почнаха да се борят. Търкаляха се по пода и викаха. Мери се изправи и Ирма я последва, борбата за спринцовката продължи. Мери упря Ирма в стената. Спринцовката падна, мадам Дейнис се отдръпна от другата медицинска сестра и гледаше как тялото на Ирма се свлече надолу. В боричкането Мери бе инжектирала смъртоносната доза на Ирма и тя изпадна в безсъзнание.Мери дойде при вен и ме освободи от въжетата и махна шала от устата ми. Двете седяхме над тялото на Ирма.

Хей, хей хеей. Здравейте миличкии, трета глава е вече тук. Надявам се да Ви хареса. 💉💊💖 Целувкиии 😘😘