The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《♡ Неочакваното Запознанство ♡》

Е, не е било никаква халюцинация. Духът на Ирма ме преследваше... Дори и мъртва тя пак ме преследваше, толкова голямо удоволствие и доставяше това!                           

Животът ми отива на никъде... Агата и новата медицинска сестра- живи.. всячески ще се опитват да ми навредят... Сега и Ирма.... До къде ще стигне всичко не знам... Едва ли да доживея до денят, в сойто всичко ще бъде наред и аз ще бъда добре... Хаха едва ли да има такъв ден.... 

Д-р Медж дойде да ме вземе от борницата, чудих се дали да му разкажа за случилото се и накрая реших поне с него да споделя. Като му го разказах, той въобще не ми повярва и каза, че съм халюцинирала и че това може да е отражение от подтиснати чувства към случилото се с Ирма и даже каза, че до голяма степен е възможно да съм сънувала. Истината, е, че не беше нито сън, вито халюцинация. Всичко беше напълно реално, обаче никой не ми вярваше... (под никой разбивайте д-р Медж)... Единствените, които знаем това сме аз и сестра Каролина.... Явно тя през цялото време е казвала истината и аз като д-р Медж не и вярвах.... Докято не се случи това при мен...

Докато пътувахме към лудницата, телефонът на д-р Медж звънна. Това беше синът му Браян. По това, което успях на разбера от разговорът им, Блаян извика баша си и трябваше с д-р Медж да отидем на посочения от Браян адрес.

След известно пътуване стигнахме до квартала, в който живееше Браян. Д-р Медж паркила колата и аз му каза, че ще го изчакам тук, тогава телефонът му звънна отново. Разговорът беше кратък и д-р Медж си седеше на шофьорското място, по всичко личеше, че Браян щеше да дойде при нас. Никога не го бях виждала. Зачудих се как ли изглежда, как се държи, какъв стил има и т.н. всичко това не ми излизаше от главата. Бавеше се повече от двадесет минути, но накрая дойде. Баща му излезе от колата и почнаха да си говорят. Той беше висок, с черна коса, типична прическа на футболист, очите му бяха много кафеви, а блясъкът в тях беше повече от прекрасен. Не спираше да ме гледа, понеже бях на мястото до шофьора.

ГТБ

Обадих се на баща ми да дойде до вкъщи да го питам дали е говорил с приятеля си дали ще ме вземе на работа при него. Но не беше това главтата цел. Умишлено знаех, че ще ходи до болницата да вземе Мелани, много исках да се запозная по това, което баща ми ми каза момичето наистина е преживяло много... Нуодае се от памощ. Нагласих се и си облякох спорнтно облекло, принципно ми е по-удобво така. Малко се забавих, понеже в последния момент реших да си взема душ. Излезнах от блокаи отидох до колата на баща ми. Докато си водехме разговора, очите ми не се отлехята от крехкото момиче вътре. Тя беше именно крехка, по-скоро изглеждаше така. Беше много красива, но бледа, облечена в черна рокличка. При срещането на погледите ни усещах нейната уплаха и несигурност в погледа и, чувствах се слаб пред това което знам за нея. Почувствах нещо, което ме кара и ме подтиква да разбера повече за нея и то от самата нея. За целта трябва да говоря с нея. За това ще използвам малкото време, което имам докато съм в колата. На всяка цена трябма да я опозная! Качих се в колата и потеглихме. Ще се опитам да я заговоря... Някак... Как го прави... Губя всяческа смелост...

ГТМ

Синът на д-р Медж влезе в колата и седна отзад. Инстинктивно се обръщах към него и когато ни се срещаха погледите нещо в мен потреперваше.
Д-р Медж забеляза това, спря колата и каза да се преместя отзад, за да може да си говорим и да не се въртя. Преместих се до него, а той не спираше да ме гледа.
Правеше опити да ме заговаря, но се усещаше, че се притеснява.

- Х-х-хей... - поздрави ме плахо и непринудено.

- Здравей! - поздравих го уверено.

- Нека се представя. Браян Медж, приятно ми е! - представи се по-уверено от преди малко.

- Мелани Стар, на мен също ми е приятно да се запознаем. - казах аз усмихвайки се, неусетно цялата изтръпнах, той също се усмихна. Ах усмивката му, толкова красива.

- Ъмм.. С риск да те изплаша и да ве отрежеш... Ще те питам... По-скоро, чудих се дали ще искаш да излезем някой път, ейтака на разходка, да те разсеем малко от това място кодето са те затворили? - каза той с леко притеснен, но спокоен тон.

- Ехе, много мило от твоя страна. И ъмм, да бих искала да излезна и без това няма какво толкова да правя в тази лудница... Маже би си запознат отлично със случващото се... - казах аз плахо и неуверено. Все пак за пръв път говорих с момче... Не знаех какво да кажа, а и не исках да му отказвам, толкова мило ме помоли. Нещо вътре в мен ме подтикна да приема.

- Какво ще кажеш довечера да излезем да се поразходим и след това да идем да хапнем някъде?

- Аз.. Ами, не знам.. Не ме бива много по тези вечери.. Никога не съм излизала с някого... - отговорих аз притеснено, с цел да не се засегне.

- Няма проблем. Ще идем където кажеш! Не ми отказвай, моля те! - говореше с толкова нежен и молещ се тон, че чак ми стана неловко пред баща му и трябваше да се съглася.

- Добре, добре ще излезна с теб! Стига само да не ме умоляваш така.

- Да те взема в 20:00h?

- Да, става! - усмихнах се и усетих как започнах да се изчервявам.

Неусетно времето мина и стигнахме до лудницата. Слезнах от колата с д-р Медж и той даде ключовете на сина си, като му каза довечера да внимава как шофира, защото няма да е сам. Аз леко зе подсмихнах, стараейки се да не се забележи. Казахме си довеждане, Браян потегли и ние с д-р Медж влезнахме вътре. Охраната ме придружи до стаята и аз си влезнах вътре, мислейки си:

" Ами сега какво ще облека?! " - въпрос с повишена трудност, понеже нямах мн дрехи... Какво остава пък официялни... Идея си нямам и Агата как ще реагира когато разбере, че ще излизам със синът на д-р Медж... А тя знае ли за него?...