The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《 П О С Л Е Д И Ц И ТЕ 》

- Мелани, Мелани, Мелани, Мел, Меел.... Събуди се....! 

Беше д-р Медж, опитваше се да ме събуди, защото беше чул виковрте ми и се беше притеснил за състоянието ми.
Аз се стреснах и подскочих,той ме попита защо съм викала.

- Д-добро утро д-р Медж. Ъммм викала ли съм?! Мислех, че беше само в сънят ми... Сънувах, как да го нарека...кошмар може би... И мисех да поговоря с Вас за това, обаче беше твърде рано и знаех, че спите и не исках да Ви будя... 

- Мило дете, содели ми.. Може да ми се довериш,винаги ще те изслушам!

- Мммм, ще ви разкажа... Ъммм първо се бях озовала в празна бяла стая и се чудих къде сте с Мери и защо Ви няма. След това чух пропукване и стените почнаха да кървят. След това сякяш стените се срутиха и се озовах пред някакво си общежитие, сградата някак си стара и необитаема... имаше голямо и стръмно стълбище, то беше спираловидно. Помня, че почнах да се изкачвам, а някак стъпалата нямаха края след всяка моя крачса нагоре. Усетих нечие друго присъствие. Понеже беше спираловидно гледайки надолу ми се видя сянка на човек, по-скоро телосложение на момиче, изкачвайки се на горе тя се приближаваше повече, а пред мен се рояви врата. Понечих да я отворя и тя ме спря, попитах къде сте с Мери и коя е. Оказа се, че тя е моята съвест и всичко това е в главата ми, не помня много добре разговора, помня само, че каза, че сте си в болницата, аз отворих вратата и тя ме бутна, почнах да падам, не успях и да пема контрол върху случващото се и просто падах бързо и виках, изведнъж всичко спря и сякаш се носих из нищото. А като се събудих си бях в стаята и бях в шок от случилото се в съня ми.

Д-р Медж ме прегърна и ми каза:

- Спокойно дете, това е било просто кошмар!

Мина се малко време и през вратата влезе притеснена сестра, която каза нещо на д-р Медж и двамата се втурнаха към стаята на Мери и ме заключиха. Аз много се притесних и веднга се втурнах към прпзпреца да видя какво се случва, обаче когато видяха, че надничам, медицинската сестра смъкна пердето и аз зочнах да викам да ми отворят вратата, но никой не ме чуваше. Минаха няколко минути и врата се отклучи, през нея влязоха един доктор и медицинска сеста. Доктора ме хвана здраво, аз почнах да крещя, а сестрата ми викаше да съм спокойна докато ми биеше преспивателна инжекция. След като ми я поставиха, те излязоха, а аз мигновенно се струполих на леглото до мен...