The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《 С живота ми е свършено 》

Минаха се няколко месеца откакто Мери бе в кома. Мен и д-р Медж ни върнаха в лудницата. Той хочти всеки ден ходеше в болницата при Мери и привечер се връщаше. Леля Агага се беше завърнала от отпуск, което не вещаеше нищо добро.
Бяха плъзнали слухове, че щяла да наема нейна позната, което значи, че ако са верни тези слухове с мен е свършено.

ГТА

Никак не обичам да наемам персонал, изключително мудна и пипкава работа, много доскучава и трябва са гледаш лица, които не искаш... Щеше да е много по-лесно ако можеше да убия тази малка пикла, нямаше и да се налага тоолкова да се старая да избирам персонал, какви ли неща не правя заради скъпата ми и единстнена братовчедка.. Колко пъти и казвах да не ражда това дете... Но не ме послуша и ето на... Има малка пикла, която дори не е нормална. Имам една позната, стара приятелка от детството, която е подходяща за работата. Надявам де по-скоро да се отърва от това детенце, ца да мога да преместя всички луди и да продам сградата. Време е да започна на ново. Но за целта трябва да се отърва веднъж за винаги от пречките по пътя ми!

ГТМ

Разярените високи тонове на Агата кънтяха из цялата сграда. Тя търсеше един от охраната, който да и свърши работата. Трябваше да и доведе няква нейна близка... Явно това ще е новата медицинска сестра.... Новината не е никак добра.... Поне мери за сега е далеч от тук, лошото е, че е в кома, но поне не е тук... Нямаше да е добре за нея ако беше тук.... Е без това Агата щеше да я кара да си върши работата въпреки състоянието и. Никой не знаеше коя е, от къде е и как точно охраната да я намери, освен ако Агата му е дала данните и, което обеснява и плика който му даде. Ясно е, че " търсенето " на въпросната личност ще отнеме известно време. Заа това реших този път да придружа д-р Медж в болницата, защото не бях виждала Мери няколко дни. Като по чудо Агата не ми направи никакъв проблем, само ме изгледа злобно. Като пристигнахве в болницата веднага се запътихме към стаята на Мери. Точно преди да влезнем вътре ни спря медицинската сестра, която трепереше. Цялото и лице беше пребледняло, очите и бяха пълни със сълзи. Беше забранено посещението. Притесняваше я друго.. Попитахме я за състоянието на Мери и дали има подобрения... Тя не каза нищо, седна на дивана пред стаята на Мери и заплака. Отказваше да ни съобщи какво се е случило с оправданието, че не знае как да ни го съобщи. Най-накрая я накарахме да говори и с трепереш глас ни каза, че нещо в състоянието и я тревожи... Една вечер всичко е наред, а на следващата едва я стабилизираме, през деня почти на моменти нищо не се изписва на екраните. Каза също, че когато се случват тези неща в стаята температурата рязко пада и се чувстна чуждо присъствие. Сестрата говореше сериозно и с доста притеснение в тона, което ни караше да вярваме на думите и. Предложих да остана тази нощ, за да наблюдавам учващото се, сестрата и Медж не бяха съгласни и упорстваха, но след дълго спорене, улилкване и какво ли още не от моя страна се съгласиха да остана.