The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《♡ С Р Е Щ А Т А ♡》

Почти 20h е. Аз почти съм готова, само трябва да се обуя. Сложих си любимия парфюм, който ми е подарък от Мери. Погледнах се сигурно да стотен път в огледалото да се оверя, че изглеждам добре, взех си чантата и излезнах. Всички в лудницата се оправяха за сън.
Като излезнах пред лудницата Браян ме зяпаше леко странно и си помислих, че изглеждам нелепо. Той бе издокарал изцяло елегантния стил и дори костюма му беше класически. Толкова хубав. Очите му блестяха. Чакаше ме пред колата на баща си.

- Здравей! Изглеждаш ослепително, страхотна си!

- Добър вечер. Благодаря ти.. Аз... Ами аз се чудех как да се облека, понеже нямам почти никакви официарни дрехи и просто не знаех какво да правя и облякох първото нещо, което видях.

- И все пак, изглеждаш ослепипелно тази вечер!

- Благодаря ти! Ти също! - изчервих се като чух милите думи, които ми каза.. Аз не знаех какво да кажа... Толкова много се панирам покрай него.. Едва отронвам някоя друга дума...

- Благодаря! Да тръгваме? - каза той и подаде ръката си за да прекарам моята през неговата. Сякаш бяхме баща и дъщеря в сватбения и ден.

- Разбира се! - казах аз, мушнах ръката си в неговата и се засмях леко.

- Нещо смешно ли казах? - каза той сякаш притеснен.

- Не, просто за пръв път излизам с момче и толкова ми е странно, а елегантния език не е много по моята чест... - отговорих притеснено и неуверено.

Качихме се в колата и потеглихме. През повечето време пеехме и се смяхме, закачахме се и си говорихме за много неща. Пътувахме около час. Накрая той спря на някаква поляна, беше навсякъде осветена от лампи, а небето беше повече от прекрасно и обсипано със звезди, бяхме на високо, въздухът не беше градски, а високопланински, беше чист и приятен, дробовете ми се изпълваха и с всяко вдишване се чувствах спокойна.
Времето също беше много приятно, не беше толкова студено, но не беше и много топло, нормална есенна вечер като в прикаските. Браян не спираше да ме гледа, приближи се и леко се засмя, след което ме погледна в очите.
Изглеждаше повече от прекрасно. Беше мил и внимателен. Хвана ме през кръста и ме притиста до себе си и аз инстинктивно сложих ръцете си зад вратът му. Сгуших се в него и леко се усмихнах, седяхме така известно време, той ме притискаше по-силно с всяко вдишване и издишване, чувствах се като малко дете сгушено в баща си. Надигнах се и го погледнах, при срещата на погледите ни настръхнах, той се наведе и сля устните ни в силна чувствена целувка, краката ми се подкосиха и цялата изтръпнах, но се държах.

Сори за късата глава, утре ще кача подробности 💖💖💖