《¤ Неочакван обрат ¤》

79 7 2
                                    

В последно време небето беше постоянно обвито в облаци. Беше мрачно и студено. Към обяд малко се проясни. Дори плахи слънчеви лъчи се прокраднаха през облаците. Резки викове и писъци нарушиха тишината и ме накара да подскоча от изненада. Това бяха писъците на обслужващия персонал, които бяха сварили д-р Медж да оказва медицинска помощ на сестра Мери, която бе опитала да се самоубие. Тя бе изпаднала в безсъзнание, до тялото и имаше кървав скалпел, с който си е прерязала вените и предсмъртно писмо, което бе адресирано до мен. Извиках охраната да ми отворят вратата, за да мога да я видя. Този път поне благоволиха да ми отворят без да се налага да отправям заплахи. Поисках да придрожа д-р Медж и Мери до болницата, точно сега тя има нужда от мен.. Трябва да съм до нея, чувствам севсякаш час от мен липсва, тя ми е най-близкият човек в тази шибана лудница, тя знае абсолютно всичко и знае как да постъпи във всяка една ситуация. Тя е човекът, който ми дава коража да продължавам да се боря, тя единствена ме подкрепя и знае кое е най-добре за мен. Ако си отиде... Не знам какво бих правила без нея. Имам нужда от нея. Не бих могла да преживея. В живота ми ще настъпи ад, хаос и разруха. Д-р Медж ми позволи да отида с него в болницата. Поне чрез отсъствието на Агата ще мога да излезна макар и за малко от тази лудница. Обслужващиат персонал действаха пързо и звъннаха на линейката. Взех предсмъртното писмо със себе си. Реших да го взема, за да вога по късно да го прочета.
Линейката не закъсня много. Дадохме си данните и се качихме. За някъде четирдесет и пет минути стигнахме болницата. Приеха ни бързо и бяха изключително мили. Погрижиха се и за пациентката. Понеже д-р Медж бе стегнал раните, намали кръвозагубата, на косъм успяха да стабилизират пулса и и сега само чакаме Мери да се събуди, не е изключено да изпадне и в кома. Лекарят каза, че скоро ще се възтанови, но ще остане поне още ден два под лекарско наблюдение, също така като я приберем трябва да се опитаме на всяка цена да я изкараме от депресията, защото може да последва още един опит, та даже и няколко и накрая това да доведе до крайна смърт.
Реших да остана при Мери в болницата докато я изпишат. Д-р Медж бе така добър да ми уреди уединена стая, в която да съм сама, но и да съм близо до Мери и да имам пряк прозорец до стаята, в която беше тя. Часът беше около двадесет и два и тридестет, бях много изморена, напрегната, изтощена и щокирана от този ден, исках да заспя и това да се окаже просто един сън, но уви... Това си беше самата реалност. Много ми се спеше, ноо се сетих, че бях взела писмото със себе си и реших да го прочета преди да заспя. То гласеше:
 
"Скъпа Мелани,

Нямам сили да отворя очи сутрин, защото знам, че предстои още един ден, след който те ще се напълнят със сълзи. Знам какво ще ми се случи утре и нямам сили да го изживея. Достигнах дъното на коридора, края на пътеката, която някои наричат живот. Аз вече не живея, аз просто съществувам безцелно и дишам напразно. Защо?! Този въздух е нужен на теб в момента, ти ще си по-щастлива от мен, от теб не само всички, но цялата планета има нужда! Ти дете мое си дар, който рядко се среща на този свят. Знам, че си родена за велики делаи ще успееш да се измъкнеш от лудницата и ще преуспееш. Силна си, умна си, търпелива си, заслужаваш много повече отколкото можеш да си представиш, а аз, аз дъм просто една лелка, на която сетния час настъпи, от тук продължаваш ти дете мое, помни и недей забравя, че където и да си аз съм и винаги ще бъда с теб. Обичом те дете мое и нека доброто бъде с теб!

С любов, Мери Дейвис"

Очите ми се напълниха със сълзи, ревах с часове, не можех да повярвам какво се случва. Нима точно тя се беше предала и отказваше да се бори?... Неее това няма как да е истина... Не може да бъде истина... Не иссам да бъде истина... Не и сега, когато имам най-голяма нужда от нея. Не мога да и позволя да се откаже. Трябва да се бори. Знае, че аз съм с нея... Каквото и да става аз съм с нея. Лекарите я стабилизираха, значи ще живее, няма да и позволя да си отиде. Н Я М А ! Взаимно имаме нужда една от друга, за нищо на света не бих си позволила да я оснавя и да я пусна толкова лесно.
Притискайки двете длани една до друга си помислих:

" Скъпа моя Мери, ако можеше да се събудиш? Караш ме да страдам като те гледам така! Ти, която изпадаше в отчаяние, когато си мислеше, че оставяш малката Мелани мужду толкова неприрязън и безразличие, злоба и какво ли още не. Ми говориш, че ме оснавяш, кажи ми, че се шегуваш... Не, ти ще се събудиш, всичко ще е както преди..!"

Нощта вече бе настъпила. Съдейки по изражението на лицето ми бях изтощена до краен предел. Беше студено, легнах си и се завих. Толкова много ми се спеше, че клепачите почнаха да ми натежават. Охпуснах се, затворих очи и потънах в дълбок сън.

The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -Where stories live. Discover now