He is the devil

5. Изгуби ли се?

Събудих се от дразнещия звук на алармата си. Мързеливо протегнах ръка и я изключих. Не ми се ходи на училище, но тази година ми е последна. Ще издържа още няколко месеца. Чудя се дали хората на татко са завършили гимназия.

Отидох в банята и си взех бърз душ, след това си измих зъбите. Върнах се в стаята и се облякох. Изправих косата си и сложих лек грим. Взех чантата си и излязох от стаята си. Тъкмо щях да изляза от къщата, когато татко ме спря.

-Къде отиваш?-попита той и аз се обърнах към него.

-Ъм, на училище?-казах, но прозвуча повече като въпрос.

-Няма да ходиш на училище, имаме работа!

-Не мога да пропусна училище, ще изпусна от материала. Не, че ми пука де, просто трябва да завърша тази година.-обясних му.

-Ванеса, работата в мафията е по-важна от училището. А и трябва да те обучим.

-Добре, не може ли след като свърша училище?-попитах и той се замисли.

-Добре, но веднага след училище те искам на тайното място.-каза и аз кимнах. Излязох от къщата и се качих в колата си.

Няколко минути по-късно бях на паркинга на училището и паркирах колата си. Слязох от нея и я заключих. Както каза Райън, той ме чакаше в двора на училището.

-О, ти се появи.-усмихна се.

-Няма да се отървеш лесно от мен.-казах му и влязохме в сградата, която приличаше на затвор. Запътихме се към първия час и се настанихме по местата си. Математика. Мразя математика и като цяло всички предмети. Госпожата влезе и часът започна.

Издържах все някак си скучните часове и щом чух последния звънец да бие, изхвърчах от стаята. Излязох от училището и се насочих към колата си. Щом приближих към нея видях, че някой я беше одрал. Сериозно ли? Толкова некадърни хора ли има? Кой по дяволите ще е бил? Ще го убия, честно. Започнах да се оглеждам и Райън се приближи към мен.

-Какво има?-попита той.

-Някой идиот ми е одрал колата.-отговорих ядосано.

-Кой беше спрял до теб?-попита той.

-От къде да знам. Очевидно някой със сива кола. Разбера ли кой е, ще го убия.-казах изнервено.

-Успокой се! Ела да пийнем нещо в някое кафе.-предложи Райън.

-Не мога имам работа.-отговорих и влязох в колата.

-Каква работа?-попита той и ме изнерви още повече.

-Работа, Райън, работа!-отговорих му и той вдигна ръце.

-Добре де, добре.-каза и аз потеглих с пълна газ.

Много мразя, когато някой ми направи нещо на колата. Ама много. Буквално мога да го убия! И сега точно с този бизнес на баща ми ми се отваря голяма възможност. Сега ще трябва да си боядисвам колата, страхотно!

Спрях пред изоставения завод, където баща ми си провежда "срещите". Слязох от колата и я заключих. Само моята кола беше тук, къде са другите? Влязох в сградата и започнах да се лутам из коридорите. Къде по дяволите беше стаята? Всички врати бяха заключени с код, как да разбера в коя стая трябва да вляза? Баща ми трябва да ме разведе първо из това място и тогава да ме обучава.

-Изгуби ли се?-чух дълбок мъжки глас и подскочих. Обърнах се и видях Джак Гилински да се подпира на стената.

-Малко.-отговорих и той се приближи към мен. С всяка него крачка, сърцето ми ускоряваше ритъма си.

-Май трябва първо да те разведем и тогава да те обучаваме.-каза той и аз се усмихнах леко. Той от своя страна не реагира по никакъв начин.-Насам сме.-посочи и аз тръгнах след него. Накрая влязохме в стаята, която са се бяха събрали всички, включително и баща ми.

-Ванеса, защо се забави?-попита татко.

-Ами...малко се изгубих.-отговорих и той се засмя.-И също така някой ми беше одраскал колата.-казах малко по-изнервено.

-Разбра ли кой е?-попита той.

-Не, но като разбера ще си плати.-отговорих му.

-Това е моето момиче.-каза той и аз погледнах към другите. Всички бяха вперили поглед в мен. Какво толкова са ме зяпнали?