He is the devil

25. Носиш пистолет в училище?

Събудих се в ужасно настроение. Станах от леглото си и отидох в банята. Направих сутрешната си рутина и се върнах в стаята си, за да се облека. Облякох си широк суитчър и дънки. Сресах косата си и взех чантата си. Излязох от къщата и се качих в колата си. Потеглих към училище и след няколко минути пристигнах. Паркирах колата си и слязох. Заключих я и се насочих към двора на училището. Видях Райън да си говори с Камерън. Той ме погледна, но веднага отмести погледа си. Трябва да говоря с него. Някой сложи ръката си на рамото ми и аз подскочих.

-Е, готова ли си за училище?-попита Гилински и аз го погледнах.

-Какво правиш тук?-отвърнах на въпроса му с въпрос.

-Баща ти ми нареди да те пазя и се записах в гимназията.-отговори той.

-Но ти на колко си?-попитах объркано.

-На 21, но влязох с фалшиви документи. Така че за пред другите съм на 19.-обясни и аз кимнах бавно.

-Виж, не е нужно да ме пазиш, мога и сама.-казах и той се засмя.

-Да, видяхме как те отвлякоха.-отвърна и аз извъртях очи.

-Просто не бях подготвена!

-А сега си?-повдигна вежда.

-Ами да, имам пистолет.-отговорих.

-Носиш пистолет в училище?

-Ти носиш два!

-Вярно е! Хайде да влизаме, да видим дали нещо се е променило в гимназията.-каза Гилински и влязохме в училище.

Гледна точка на Тейлър

Джон ми изпрати адреса, където трябваше да се срещна с Франклин. Мястото беше на майната си и изобщо не ми се занимаваше, но какво да се прави? Качих се в колата си и потеглих. Очакваше ме поне час и половина път, за това реших да си пусна малко музика и си припявах. Ех, ако и Елизабет беше с мен щеше да е по-добре. Това момиче може да се държи ужасно с хората около нея, но аз знам, че дълбоко в себе си има нещо добро. Има нещо, което ме привлича в нея.

Пристигнах на мястото и слязох от колата си. Не знам защо Джон си урежда срещите в гората. Не може ли да е някъде по-близо? Видях джипа на Франклин и се приближих. От джипа обаче не слезе Франклин. Слязоха някакви мутри. Започнаха да се приближават към мен.

-Къде е Франклин?-попитах и единият ме удари. Хванах се за челюстта и го погледнах. Какво по дяволите?

-Франклин сигурно се сприятелява с червеите под земята. Ако не искаш и ти да се сприятелиш с тях, по-добре ни кажи какво замисляте срещу Шон!-обади се единият от мутрите.

-Нищо не замисляме срещу Шон!-отвърнах и той ме хвана за яката.

-Слушай, къдравелко! Нямам намерение да се занимавам цял ден с теб. Или ни казваш какво замисляте или ще те пребием до смърт.-заплаши ме той.

-Няма да ви кажа нищо!-казах и се отскубнах от хватката му. Той направи знак на останалите и те започнаха да се приближават към мен. Изкарах пистолета си и го насочих към тях. Те се засмяха и също изкараха пистолетите си. Добре, май не беше добра идея да си показвам пистолета.

-Ще те посъветвам да оставиш пистолета.-обади се мутрата и аз хвърлих пистолета. Мамка му, Джон защо ме праща сам?

Мутрите започнаха да ме бият и бяха доста силни. Опитвах се да им отвръщам, но те бяха повече, а аз сам. Нямах шанс срещу тях. Накрая лежах на земята, целият в синини и кръв.

-Предай на Джон, че няма да се размине толкова лесно!-изсъска и се качиха в джипа. Потеглиха и аз се опитах да се изправя. Бавно се придвижих към колата си и се качих. Всичко ме боли. Запалих двигателя и потеглих. Започваше да се стъмнява, а аз имах поне час път докато се прибера. Сетих се! Ще отида в Елизабет, тя живее на близо. Какъв чудесен начин да се сближа с нея! Карах към къщата на Елизабет и след половин час бях там. Слязох от колата си и започнах да вървя към входната врата. Звъннах на звънеца и зачаках да ми отвори. Чух стъпки и след малко вратата се отвори. Елизабет ме погледна объркано и сбръчка вежди.

-Какво се е случило?-попита тя.

-Ами... малко ме пребиха.-усмихнах се леко. Тя отвори вратата по-широко и ми направи път да вляза. Седнахме на дивана.

-Кой те преби?-попита тя. Да не би да се притеснява за мен?

-Едни от хората на Шон. Няма значение, ще се оправя.-отговорих и тя кимна.

-А защо дойде тук?

-Защото не ми се седи сам.

-Тейлър, ставай да те закарам у вас.-каза тя и стана от дивана.

-Може ли да остана тук?-попитах я и тя ме погледна. Изглежда обмисляше отговора си и аз тайничко се надявах да се съгласи.

-Ох добре, но само за тази вечер!-предупреди ме тя и аз кимнах. Станах от дивана и се качихме в спалнята. Тя оправи леглото и взе някакви чаршафи и възглавница. Запъти се да излиза от спалнята, но аз я спрях.

-Ела да спиш при мен!

-Не мисля, че е добра идея!-отвърна тя.

-Моля те!-настоях и тя се съгласи. Легнахме на леглото и аз я придърпах към себе си. Усмихнах се леко и вдишах от аромата ѝ.