Епилог

2.4K 116 53
                                    

Гледна точка на Гилински

Бях в завода и чаках всички да дойдат. Джон каза, че има да ни казва нещо, Елизабет и Ливай също. Щастлив съм от факта, че всичко с Барбара приключи и че с Ванеса се оправихме, макар че снощи се държеше малко странно. Сякаш...се сбогува с мен?

Бруклин, Джонсън и Тейлър влязоха в стаята. Тейлър дойде при мен и се поздравихме. След малко дойдоха и останалите, но един човек ми се губеше. Ванеса все още не беше дошла. Дали е добре? Извадих телефона си и реших да ѝ се обадя, но се включи гласовата поща. Опитах още няколко пъти, но без успех. Накрая операторът ми каза, че този номер не съществува. Какво по дяволите?

-Всички ли сме тук?-Джон влезе в стаята и не изглеждаше много щастлив.

-Къде е Ванеса?-попитах, а той въздъхна.

-Джак, после ще поговорим и за това.-отговори, а аз не разбрах какво искаше да каже.-Елизабет, Ливай, слушам ви.-подкани ги той, а те се спогледаха. Ливай кимна на Елизабет и хвана ръката ѝ. Тя си пое дълбоко въздух и се усмихна.

-Ние с Ливай се събрахме и...решихме да напуснем.-каза тя и с Тейлър изпаднахме в шок.

-М-моля? Как така? С него? Напускате?-попита объркан той, а те кимнаха.-Това не може да е истина...-хвана се за главата.

-Джон, искам да благодаря, че ме прие в екипа и ми се довери. За нас беше чест да работим с такива професионалисти като вас, но решихме, че ще е по-добре да започнем отначало.-усмихна се Ливай, а Джон кимна.

-Уважавам решението ви! Бяхте важна част за този екип. Елизабет, с теб работим от доста време и мога да кажа, че ти наистина се превърна в част от моето семейство. Съжалявам, ако съм се държал гадно с теб. Знам, че няма да кажете на никого за този бизнес и ви пожелавам всичко най-хубаво за напред.-отвърна Джон.

-Ее, брат ми, най-накрая я спечели.-обади се Бруклин.

-Така е...-кимна и се усмихна на Елизабет като я целуна.

-Не...-чух Тейлър да казва и го потупах по гърба успокояващо.

-На въпроса за Ванеса...-започна Джон и погледна в краката си.-Тя също взе решение да...да си вземе почивка.-въздъхна и аз го погледнах объркано.

-Какво...какво искаш да кажеш?-попитах.

-Джак, тя...замина! Всичкото това нещо ѝ дойде в повече. Смъртта на Райън я съсипа, Барбара също. Тя има нужда от това!-обясни той, а аз бях ужасно объркан.

-Но тя не спомена нищо снощи?-присвих вежди.

-Не искаше да ти казва, не знаеше как ще реагираш! Каза, че и при вас е имало проблеми и това също ѝ е дошло в повече. Каза да ти предам, че никога не е обичала момче като теб и че няма да те забрави. Даже...-бръкна с джоба си и изкара някакво писмо.-...това е за теб.-подаде ми го и аз го отворих.

"Хей, не знам как да започна това, за това ще давам по същество. Не се чувствам добре. Всичките тези неща, които се случиха ми дойдоха вповече психически и физически. Не мога да ти опиша колко беше силна връзката ни с Райън. Всичките тези спомени, които имахме постоянно се въртят в главата ми. Всичко ми напомня на него. Стаята ми, къщата, дървото, на което се катереше, за да се промъкне в стаята ми като теб...Абсолютно всичко ми напомня за него, шибаният град ми напомня за него и за това трябва да се махна от тук.
С теб също имаме много спомени, които никога няма да забравя. Ти си първото момче, в което се влюбвам истински. Но напоследък нещата не вървяха и при нас. Постоянно се наранявахме, което ни съсипваше. Сигурно ще ме намразиш, че не ти го казах снощи, но нямаше да понеса да видя и болката в очите ти. Не искам да си мислиш, че не ми е пукало за теб! Напротив, пука ми! Ужасно ми е трудно да те оставя, но просто нямам друг избор. Надявам се да ме разбереш.
Обичам те, Джак! Не го забравяй!"

Прочетох бележката и бях в шок. Не мога да повярвам, че ме остави. Аз...нуждая се от нея. Какво ще правя сега? Усетих как очите ми се насълзяваха. За първи път от доста време очите ми се насълзяват. Никога не съм бил по-разбит. Буквално сърцето ми се счупи на хиляди парченца.

-Mi princesa hermosa, ще тръгваме ли?-попита Ливай Елизабет и тя кимна. Двамата излязоха от стаята, а аз погледнах към Джон.

-Разбери я, Джак! Тя има нужда от почивка. Ти също.-каза Джон. Върнах му бележката и излязох.

~~~Край~~~

He is the devil Where stories live. Discover now