71. Разкарай се от пътя ми, Гилински!

2K 106 37
                                    

Гледна точка на Гилински

Не мога да повярвам, че допуснах Ванеса да разбере за баса. Разбира се, нямах намерение да го крия цял живот от нея, просто исках да отмине всичко това с майка ѝ. И най-лошото е, че сега няма да иска да ми говори или да ме изслуша. А и дори да се съгласи да ѝ обясня тя няма да ми повярва. Как може да съм такъв каръг?

Обикалях из целия завод и търсех момичето, на което разбих сърцето. Никъде я нямаше, което ме довеждаше на мисълта, че може би си е тръгнала. Реших да изляза навън и да проверя дали колата ѝ дали все още е тук, но уви-нямаше я. Прекарах ръце през косата си и изпуфтях. Какво ще правя сега?

-Гилински, какво правиш?-чух гласа на Джон и веднага се обърнах към него. Мамка му, само той ми трябваше.

-Нищо...излязох да подишам въздух.-казах и той кимна. Влезе в сградата, а аз отидох до колата си и я отключих. Качих се в нея и потеглих към вкъщи.

***

Не можах да спя цяла вечер. Постоянно мислех за нея. Не мога да оставя нещата така! Не мога да я загубя. Та аз съм влюбен. Това момиче ми помогна да се променя, единствено тя ме прие такъв какъвто съм. Ако това се беше случило преди време с някое друго момиче, сигурно нямаше да ми пука изобщо, но с Ванеса е различно.

Оправих се за гимназията и веднага потеглих натам. Трябваше да поговоря с нея. Трябва да знае истината. Карах, колкото се може по-бързо. След около 30 минути най-накрая паркирах и слязох от колата си. Заключих я и влязох в двора. Огледах се за Ванеса, но не я видях. Дори Райън го нямаше.

Седнах на една от пейките и зачаках. Постоянно минаваха ученици, но не и Ванеса. Дали изобщо ще дойде? След пет минути най-накрая я видях да влиза в двора на училището с Райън. Носеше слънчеви очила, косата ѝ беше вързана на опашка и беше облечена в тъмносин широк суитчър и клин. Приближих се към тях.

-Ванеса, моля те да поговорим!-казах и двамата ме погледнаха.

-Джак, не сега!-предупреди ме Райън, но не му обърнах внимание.

-Нека да ти обясня всичко, моля те! Уверявам те, че нещата не са така, както изглеждат.-опитах се да я убедя, но тя не реагираше.

-Разкарай се от пътя ми, Гилински!-отвърна тя, като изричаше всяка една дума със злоба.

-Ванеса...-тя дори не пожела да ме изслуша и направо мина покрай мен. Въздъхнах и погледнах към Райън.

-Браво, Джак, успя да унищожиш и малкото щастие в живота ѝ. Тъкмо си помислих, че Ванеса най-накрая ще се почувства обичана и добре, но не! Ти реши да я съсипеш. Е, успя.-каза Райън, като ме погледна лошо и също мина покрай мен. Аз съм ужасен. Тя беше единственото хубаво нещо в живота ми и аз го изгубих. Знам, че се познаваме от кратко време, но определено някой може да ти влезе под кожата за толкова кратък период.

Чух звънецът да бие и също влязох в сградата. Взех учебниците си от шкафчето и се запътих към стаята. Когато влязох вътре, видях, че имаше свободно място до Ванеса и побързах да го заема, но идиотът Камерън ме изпревари. Седнах на предния чин и госпожата влезе.

He is the devil Where stories live. Discover now