He is the devil

70. Нито дума на Ванеса!

В последните няколко седмици не се случи нищо. След казиното майка ми не се е появявала. Бруклин възвърна всичко в системата и я направи непробиваема. Баща ми продължаваше да се среща с онази жена и изглеждаше доста щастлив, въпреки проблемите с майка ми. Това нейно отсъствие доста ме притеснява. Усещам, че скоро ще се случи нещо наистина много лошо.

Оставаше още един месец докато завърша и прекарвах повечето време в учене, за да завърша добре. Райън доста ми помагаше с уроците, защото той беше много по-добре в училище. Гилински също се подготвяше за изпитите, но не отделяше чак толкова време, колкото мен и беше по-често в завода да помага на татко. Всичко във връзката ни вървеше добре и това беше единственото нещо, което е наред.

След като с Райън приключихме с ученето в библиотеката, аз тръгнах към завода, а той се прибра. Обещах му след това да излезем и да прекараме малко време заедно.

Гледна точка на Гилински

Бях в завода и сменях маслото на колата си. Ноа беше до мен и ми помагаше, по-скоро ме наблюдаваше. След като приключих, затворих капака и изтупах ръцете си. Ноа се подпря на капака и скръсти ръце.

-Какво стана с баса ви с Тейлър? Само затова ли си с Ванеса сега?-попита той.

-Н...

-Хванал си се на бас?-Елизабет ме прекъсна и погледнах към нея. Мамка му!-Сериозно ли, Гилински? Мислех, че си се променил?

-Нито дума на Ванеса!-казах и тя повдигна вежди.

-Очакваш да си мълча? Няма да стане, миличък!-отвърна тя и се завъртя на петите си, но аз я спрях и ѝ хванах ръката.

-Казах нито дума на Ванеса!-повторих през зъби и затегнах хватката си около ръката ѝ.

-Пусни ме или ще стане лошо!-изсъска тя.

-Защо се правиш на интересна? Винаги искаш да си в центъра на вниманието, а всички знаем, че не ставаш за нищо! Дори и в леглото не ставаш за нищо!-изнервих се и започнах да дишам тежко.

-Гилински, по-полека с думите!-обади се Ноа и аз му хвърлих кръвнишки поглед.

-Какъв си ти, че да обиждаш приятелката ми?-появи се Тейлър и дръпна Елизабет към себе си.

-Остави го, Тейлър!-каза тя и ме погледна.

-Брат, как изобщо си с нея? Тя е ужасна!-попитах го и той присви очи.

-Внимавай какво говориш! Ясно ли е?-озъби ми се той и аз се засмях.-Тръгваме си!

Гледна точка на Ванеса

Не мога да повярвам какво чух току-що. Бас? Гилински се е обзаложил на бас за мен? Аз да не съм играчка? Какво по даволите? След като приключиха спора си, се осмелих да вляза в стаята. Усетих как очите ми се насълзяват. Отново предадена! Отново аз излязох глупачката. Отново моето сърце е разбито.

-Тръгваме си!-извика Тейлър и с Елизабет се обърнаха и направиха няколко крачки. Те ме видяха и се спряха на едно място. Погледнах към Гилински, който се взираше в мен.

-Нека ти сега!-обърна се към него Елизабет като му показа среден пръст.-Не се занимавай с него, той е глупак!-обърна се към мен и ме посъветва.

-Ванеса, не е това...-започна Джак, но аз поклатих глава.

-Млъкни! Чух достатъчно.-казах тихо и една сълза се спусна от окото ми. Джак се приближи към мен, но аз отстъпих назад и излязох от стаята.

-Ванеса не съм с теб, само заради баса! Изслушай ме!-чух го да вика след мен, но влязох в някаква стая и се заключих. Подпрях се на стената и пуснах парещите сълзи да се стичат свободно.

-Ъм...какво ти има?-чух гласа на Бруклин и се обърнах към нея. Мислех, че няма никого в стаята.

-Джак...оказа се, ч-че е с мен само, заради н-някакъв бас.-обясних хлипайки.

-Ъъ...добре.-отвърна бавно.

-Не мога да повярвам! Аз му вярвах...-продължих да хлипам, а Бруклин се взираше в мен и не знаеше какво да каже.

-Оф, не съм добра в тези неща! Нямаше ли някой друг, на когото да попаднеш?-изпуфтя тя.-Виж...Джак е идиот...Мамка, му изобщо не ме бива в това. Знаеш ли? Аз ще изляза и ще те оставя да си поплачеш. Ще извикам Теса и Елизабет, за да ти помогнат да се успокоиш, нали?-каза тя и аз се отдръпнах от вратата, за да може да излезе. Облегнах се на стената и се свлякох бавно по нея, докато не седнах на мръсния и студен под. Боли, боли много!