He is the devil

49. Ти не я заслужаваш!

Чух дразнещия звук на алармата си и измрънках недоволно. Протегнах ръка и я спрях. Отворих очи и се изправих в седнало положение. Снощи след като Елизабет се разстрои и излезе, всички бяха толкова объркани. Явно не знаеха какво точно се е случило с Елизабет. Татко просто се изнерви и се качи в колата си. Останалите също си тръгнаха, а аз реших да проверя как е Елизабет, но по пътя срещнах Тейлър и той ме спря. Каза, че ще се погрижи за нея и да я оставим малко сама. Надявам се да не напусне наистина мафията, защото няма да е същото без нея. Няма да е същото ако и някой друг реши да напусне.

След като изгубих достатъчно време в мисли, станах от леглото и отидох в банята. Измих лицето и зъбите си, и се върнах в стаята си. Застанах пред гардероба и извадих сини накъсани дънки и черни блуза. Облякох ги и ги съчетах с черно кожено яке. Застанах пред огледалото и оправих косата си. Сложих си малко коректор, спирала и гланц, и се напръсках с парфюм. Обух черните си боти и взех чантата си. Излязох от стаята си и започнах да слизам по стълбите. Нямаше никого на долния етаж, което ме довеждаше на мисълта, че или татко все още спи, или е излязъл някъде. Отидох в гаража и взех ключовете за белия Range Rover. Отключих го и влязох вътре. Запалих двигателя и потеглих.

15 минути по-късно паркирах колата на паркинга и слязох от нея. Заключих я и започнах да вървя към двора на училището.

-Здравей, Ванеса!-Камерън сложи ръка върху рамената ми и ме придърпа към себе си.

-Хей...-отговорих тихо.

-Искаш ли да излезем днес?-попита той и влязохме в двора. Видях Райън и Джак да разговарят и се приближихме към тях.

-Аз...не знам.-отговорих.

-Оо, хайде де! Нека да ти покажа, че съм се променил! Вече не съм такъв задник!-каза като малко дете и Джак ни погледна.

-Какво става?-попита той объркано.

-Искам да изляза с Ванеса, но тя се дърпа!-отговори му Камерън и Джак затегна челюстта си.

-Щом не иска да излезе с теб, я остави!-каза през зъби Гилински. Какво му пука на него?

-Защо? Аз я харесвам, искам да си я върна, какъв е проблема?-попита Камерън и видях как Джак сви ръцете си в юмруци.

-Ти си проблема! Ванеса няма да излезе с теб! Ти не я заслужаваш.-отвърна той и вече се ядосах. Той ли ще реши кой ме заслужава и кой не? Мога да решавам сама за себе си.

-Камерън, с удоволствие ще изляза с теб довечера! Вземи ме в седем.-обадих се и Гилински изглеждаше изненадан от думите ми.

-Както кажеш, сладка! Ще се видим довечера!-каза Камерън и ме целуна по бузата, преди да влезе в училище. Джак следеше внимателно движенията му, а вените на врата му щяха да изкочат още малко. Той погледна към мен ядосано и дишаше тежко.

-Какво беше това?-извика той.

-Не ми се говори с теб! Райън, ще влизаме ли?-обърнах се към най-добрия си приятел и той кимна бавно. Изглеждаше объркан от това, което се случи. Аз също бях малко объркана. Защо се съгласих да изляза с Камерън? Какво ще правя с него? Сигурно ще ме дразни цяла вечер и най-много да го гръмна.

С Райън влязохме в стаята и заехме местата си. Гилински седна зад нас и аз въздъхнах шумно. Огледах се за Скот, но не го видях. Дано да не се мярка повече тук! Звънецът изби и учителят влезе.

Слушах внимателно какво обяснява господина, но тъпанара зад мен реши да ми пречи. Усетих как ме потупа по рамото, но се направих на неразбрала. Той отново ме потупа, но аз отново го игнорирах.

-Псст. Ванеса!-извика тихо и аз извъртях очи. Обърнах се към него и го погледнах изнервено.-Искам да поговорим след часа! Моля!

-Не!-казах му категорично и той въздъхна.

-Моля те! Важно е!

-Гилински, имате ли някакъв проблем?-обади се господинът и Джак го погледна.

-Не, господине!-отвърна му той.

-Тогава спрете да пречете!-смъмри го той и Джак извъртя очи.

-Ще те чакам в двора на училището след часа!-каза той отново.

-Няма да дойда!

-Ще видим това!-усмихна се той и аз се обърнах напред.