He is the devil

56. Има ли нещо, което не можеш?

-Така, ето ги хората, които трябва да убиете!-каза татко и раздаде на всеки по една снимка с кратко описание за човека.-Разпределете се, както искате, но искам тези хора убити!-заповяда и ние кимнахме. Огледах снимката, която даде на мен и на нея беше жена на средна възраст, с черна коса, тъмни очи и бледа кожа. Имаше тъмни кръгове под очите и изглеждаше ужасно. Определено е пристрастена към наркотиците.

-Кога трябва да ги убием?-обади се Теса.

-Когато искате! Може още сега, може довечера, но до една седмица ги искам мъртви.-обясни татко и ние кимнахме.

-Ако нямате работа, може сега да ги убием?-предложи Ливай и с Теса кимнахме.

-А-аз няма да мога точно сега!-каза Ноа и Теса го погледна странно.

-Защо?-повдигна вежда и Ноа се напрегна.

-Ами...имам работа!-отговори леко нервно и тя присви очи леко.-Вие отивайте, аз ще дойда по-късно.-каза набързо и се качи в колата си, като потегли бързо.

-Това беше странно!-обади се Бруклин.

-Както и да е, да тръгваме!-извъртя очи Теса.

-Ей, искате ли да отидем с мотори?-предложи Ливай ентусиазирано.

-Ванеса не може да кара мотор!-обади се Гилински и аз го погледнах.

-Сигурен ли си?-повдигнах вежда и той ме погледна объркано.

-Можеш ли?

-Разбира се, че мога!-казах.

-Има ли нещо, което не можеш?-попита като се усмихна леко. Аз се приближих леко към него и също се усмихнах.

-Не мога да устоя на сладката ти усмивка.-отговорих и се качих на един от моторите. Сложих каската си и погледнах за последно към Джак. Теса и Ливай също се качиха по моторите си и сложиха каските си. Запалихме моторите и дадохме газ, като излязохме от помещението.

Навлязохме в някакъв изоставен квартал в края на града. Всички сгради и къщи бяха в ужасно състояние. Мазилката беше паднала, прозорците счупени, а хората мръсни и облечени в скъсани дрехи. Но всички бяха щастливи, защото бяха със спринцовка в ръка. Това е толкова тъжно! Да си зависим от нещо, което проваля живота ти. Да се самоубиваш без да го осъзнаваш. Спряхме моторите пред някаква кръчма. Свалихме каските си и слязохме от моторите. Спогледахме се преди да влезем. Щом прекрачих прага остра миризма на алкохол и цигари подразни носа ми. Огледахме помещението за хората, които търсехме. Как изобщо щяхме да ги убием?