He is the devil

27. Аз не те мразя!

Бяхме се събрали в завода, за да обсъждаме какво се е случило през последните дни. Татко беше казал на Бруклин, Теса и Ноа да наблюдават Шон. Чакахме ги да се върнат, за да кажат какво се е случило. Както си стояхме и ламбото на Бруклин влезе през вратата на гаража. Бруклин не беше с ламбото, всички бяха с джипа. Какво прави ламбото ѝ тук?

Джонсън слезе от ламбото и се усмихна. Всички го погледнахме странно и се доближихме.

-Какво правиш с колата на Бруклин?-попита го Елизабет.

-Ще я напълня с балони и ще й сложа панделка. Искам да изненадам Бруклин.-отговори развълнувано.

-Кажи ми, че се шегуваш?-засмя се Тейлър, но Джонсън не му отговори и той спря да се смее.-Не се шегуваш!

-Пич, ще умреш! Радвам се, че се познавахме.-обади се Гилински и Джонсън се намръщи.

-Няма да умра. Ще спечеля Бруклин.-отвърна той.

-Мда, по-скоро ще спечелиш билет за рая.-измърмори Гилински.

-Вие просто не вярвате в мен. Ужасни приятели сте!-намуси се Джонсън и започна да надува балони. Бруклин ще го убие. Няма да му се размине.

***

С Гилински обсъждахме гимназията, а Тейлър и Елизабет бяха на дивана и си говореха нещо. Джонсън беше готов с балоните и сега правеше панделката. Този човек си копае сам гроба.

-Е, значи гимназията не е толкова зле?-попитах Гилински и повдигнах вежда.

-Не е зле!-отговори той.

-Мхм... и аз бих била на същото мнение, ако не ме мразеха всички.-измърморих и той ме погледна.

-От къде знаеш, че всички те мразят?-попита той.

-Ами... те са ми го казвали! Имах си единствено Райън, но вече нямам и него.-отвърнах и погледнах надолу.

-Ей, имаш мен! Аз... не те мразя!-каза Гилински и аз го погледнах объркано.

-Какво?-попитах го и той се засмя.

-Няма да го кажа отново.-отговори и аз се засмях. Теса и Ноа влязоха в стаята и... се държаха за ръце? Какво по дяволите?-Май си имаме двойка в екипа?-обади се Гилински.

-Защо колата на...-започна Теса, но крещенето на Бруклин я прекъсна.

-Кой? Кой мизерник е напълнил колата ми с балони? И е сложил грозна пандела? Кой изобщо е посмял да се доближи до скъпата ми кола? Ще го убия!-извика изнервено Бруклин. Изглеждаше все едно ще ни избие всичките.

-Аз бях Бруки! Харесва ли ти?-усмихна се Джонсън и аз се хванах за главата.

-Ти имаш ли мозък? Сивото ти вещество функционира ли?-попита го тя като дишаше тежко.

-Направих го за теб, за да видиш колко те обичам.-отвърна Джонсън.

-Майко, просиш си го! Имаш 3 шибани секунди да разкараш тъпите, грозни балони от колата ми или ще те гръмна!-извика тя.

-Но Бруки...

-Две секунди!

-Хайде де, Бруки!

-Край! Мъртъв си!-извика тя и изкара пистолета си, като го насочи към него. Няма да го застреля наистина, нали? Мда, застреля го!

Джонсън се свлече на земята и всички го заобиколихме. Беше го простреляла в рамото.

-Бруклин, полудя ли?-попита я Гилински.

-Казах ви, че ако някой ме изнерви ще го убия! Другият път ще те гръмна в мозъка!-отвърна Бруклин.

-Не можеш да го застреляш заради това!-каза Гилински.

-Не ми казвай какво да правя, защото ти ще си следващия!-заплаши го тя и излезе от стаята.

-Какво ще правим?-попитах.

-Ще го закарам в болницата!-отговори Гилински.

-Идвам с теб!-казах и той кимна. Качихме Джонсън в колата и потеглихме към града.