He is the devil

40. Любовните афери извън бизнеса

Гледна точка на Бруклин

Ъгх, мразя понеделниците, мразя да следя тъпи хора и мразя всичко! И на всичкото отгоре съм с тези две влюбени гълъбчета. Толкова са сладки, че чак ще получа диабет. Поне да помагаха, а те само се натискат.

-Спрете да навирате връзката си в лицето ми, освен ако не ми дадете да снимам!-казах им и те ме погледнаха.

-Не завиждай, Бруклин!-отвърна Теса и аз се засмях.

-На кое да завиждам? Че си гадже с този? Аз съм от другата страна, ако не си забелязала и е по-вероятно да завиждам на него, че е с теб! Но ти не си мой тип!-обясних и те се намръщиха.

-С какво изобщо ти пречим?-попита Ноа.

-С всичко! Още малко ще се изядете, поне ми дайте да снимам.

-Не!

-Тогава ми помогнете със следенето на тези крастави идиоти, защото аз правя всичко!-извиках и те само се спогледаха. Теса стана от скута на Ноа и въздъхна. Приближи се към мен и се загледа.

-Какво гледаме?-попита тя.

-Виждаш ли онези двамата?-посочих две мутри пред входа на сградата и тя кимна.-Тези разговаряха с Шон. И говореха за нашата мафия!-обясних.

-Как го разбра?-попита объркано и аз поклатих глава.

-Мога да чета по устните! Не са ли ви учили на това в академията за мафиоти?

-Академия за мафиоти? Има ли такова нещо?-обади се Ноа и аз се засмях.

-Много ясно, че не! Ама че сте и вие...Научих се да чета по устните от много малка. Бях любопитно дете!-повдигнах рамене и те кимнаха.

-Ей, кои са тези?-попита Ноа и посочи някакви въоръжени мъже да се приближават към нас.

-Хора, от които трябва да бягаме! Бързо в колата!-казах им и започнахме да бягаме към колата. Мамка му, тези ни разкриха! Трябва да ги забавя! Бръкнах в джоба си и взех две димки, като ги хвърлих. Онези двамата се спряха и започнаха да кашлят, като не знаеха на къде да продължат.

Качих се в колата при влюбените гълъбчета и потеглих с бясна скорост към завода. Чух шушукане и кикотене отзаде и се обърнах. Тези двамата пак се лигавят.

-Ей, влюбените, току-що ни разкриха и може би Джон ще се ядоса, а вие продължавате да се мляскате, както бабичките ръфат хляб! Ако не се спрете, ще ви продупча устните и на двамата!-заплаших ги, а те само въздъхнаха. Усилих радиото, за да не ги чувам и се съсредоточих върху пътя.

След около 40 минути вече бяхме в завода и чакахме Джон да се появи. Елизабет и Тейлър се държаха странно, Ванила и Гилински се закачаха и мисля че няма нужда да казвам за Теса и Ноа. Всички са влюбени. Ливай хвърля някакви погледи на Джонсън, а аз просто се радвам на глок 17. Джон връхлетя в стаята и беше меко казано ядосан. Време е за мъмрене.

-Помолих ви едно нещо да направите и вие се провалихте!-извика ядосано и аз извъртях очи.-Защо не сте примамили клиентите на Шон към нас?

-Аз свърших моята част от плана!-оправда се Гилински и спечели ядосаните погледи на Тейлър и Елизабет.

-Задачата ти не беше да си мислиш за Ванеса!-смъмри го Тейлър и Гилински се задави. Ванила се изчерви до него и се усмихваше глупаво.

-Не съм мислил за Ванеса!-оправда се той и Елизабет изпуфтя.

-Да, за това щяха да ме изнасилят!-извъртя очи тя.

-Какво?-извика Джон и лицето му беше вече почервеняло от гняв.-Какви са тези работи? Любовните афери извън бизнеса и мисля, че ти казах нещо Гилински.

-Ама...

-Няма ама!-прекъсна го Джон.-Едно нещо ви казах да направите и вие се провалихте! Трябваше да ги привлечем към нас, за да спечелим време!

-Знам, шефе, но този наистина щеше да ми направи нещо и добре, че беше Тейлър, за да го предотврати.-каза Елизабет.

-Любовните проблеми извън работата!-повтори Джон и Тейлър се изнерви.

-Тук не става въпрос за любов, а за човешко достойнство! Знаете ли какво? Вървете на майната си!-извика Тейлър и излезе от стаята. Елизабет се чудеше какво да прави и накрая последва примера му. Тези хора само си усложняват живота.

-Ванеса, какво стана с вашата задача?-попита Джон като изпуфтя.

-Ами Ливай успя да го хипнотизира и научихме нещо.-отговори Ванила.

-Какво е то?-попита той и скръсти ръце.

-Мисля, че ще е по-добре да сме всички!-каза тя и той кимна.

-Добре, връщам се след малко и се надявам Елизабет и Тейлър да са по-спокойни вече!-въздъхна Джон и също излезе от стаята.