He is the devil

21. Какво искате от мен?

Отворих бавно очи и светлината ме заслепи. Преминах бързо няколко пъти, за да свикна със светлината. Опитах се да мръдна, но не успях. Бях завързана за някакъв стол и имах лепенка на устата. Огледах се наоколо и стаята не ми беше позната. Стените бяха мръсно бели, лампата премигаше и навсякъде имаше някакви растения и оръжия. Къде съм по дяволите? И как се озовах тук? Опитах се да се освободя от въжетата, но не можах.

-Я виж ти, котето се събуди!-чух познат глас и вдигнах главата си. Видях Скот и още двама мъже да се приближават към мен.-Добре ли си поспа?-попита той и аз се намръщих. Скот постави ръка на лицето ми и погали леко бузата ми с показалеца си. Бавно се придвижи към лепенката и я дръпна. Присвих очи от болката и той се засмя.

-Какво по дяволите правя тук? И защо съм завързана?-попитах веднага и той се засмя.

-Защото си ни нужна, красавице.-отговори той.

-Какво искате от мен?-извиках.

-Да ни кажеш какво замисля баща ти срещу нас!-отвърна спокойно той.

-Това няма да стане!-поклатих глава.

-О, повярвай ми, красавице, ще стане! Или ще ни кажеш, или...

-Или какво?-заядох се.

-Или ще те убием! А аз не искам да го правя.-каза и започна да върви около мен бавно.

-Няма да ви кажа нищо!-казах бавно и той се засмя. Подпря едната си ръка на стола и се надвеси.

-Ще видим това!-усмихна се дяволито и излязоха от стаята. Останах сама и започнах да мисля начин как да се измъкна от тук.

Гледна точка на Гилински

Както всяка сутрин се събудих в 7 часа и отидох да тичам. Тичах около един час и се прибрах, за да си взема душ. Изкъпах се и се облякох. Отидох в кухнята и си направих кафе. Изпих го и взех ключовете за колата си. Излязох от вкъщи и се насочих към черния си мустанг. Отключих го и влязох вътре. Запалих двигателя и потеглих към завода.

Паркирах колата си в гаража и слязох от нея. Отидох в стаята, в която се събираме и видях Джонсън да гледа нещо на телефона си.

-Къде са другите?-попитах и той ме погледна.

-Трябва да дойдат всеки момент.-отговори той и аз кимнах. Извадих пистолета си и го заредих. Прибрах го и в този момент другите влязоха.

-Джон, няма ли го?-попита Тейлър и аз поклатих глава отрицателно.

-Ей, хора, навън има някаква кутия!-извика Ноа и всички излязохме навън. Застанахме около кутията и я гледахме.

-Какво ли има вътре?-попита Джонсън.

-Бомба!-извика Бруклин и всички изкарахме пистолетите си и ги насочихме към кутията.

-Ами ако не е бомба?-обади се Елизабет.

-Някой да е виждал Ванеса? Какво правите?-чухме гласа на Джон и се обърнахме към него.

-Има някаква странна кутия.-обясних и той се приближи.

-Пазете се!-разбута ни и клекна до кутията. Протегна ръка към нея и аз го спрях.

-Може да е бомба.-предупредих го, но той ме избута. Отвори кутията и вътре имаше някаква бележка и флашка.

-Нека да влезем вътре.-каза той и ние кимнахме. Влязохме вътре и Джон остави кутията на масата. Взе бележката и започна да чете на глас.-Щом искате война, получавате я! Не си играйте с нас, защото можем да бъдем много лоши. Преведете ни 100 000 долара по сметката и Ванеса няма да пострада. Вижте записа на флашката, за да се уверите.-спря да чете и ни погледна. Хвърли бележката и взе флашката. Всички се насочихме към лаптопа и Джон пъхна флашката. Отвори видеото и го пусна. Видяхме как Ванеса е завързана на някакъв стол. Скот също се появи и се усмихна. Държеше някакъв електрошок и се насочи към Ванеса.

-100 000 долара и Ванеса няма да пострада. Имате 24 часа! Ако не получим парите...-спря за момент и електрошокира Ванеса.-С дъщеря ти е свършено, Кларк!-завърши си мисълта Скот и видеото спря. Джон се хвана за главата.

-Коя е Ванеса?-обади се Бруклин и всички я погледнахме.

-Ванила, така по-ясно ли ти е?-отговорих.

-Оу, а тя къде е?-попита отново и аз се ударих за главата.

-При мафията на Шон! Не гледа ли видеото?

-Какво видео?

-Какво си пушила?-попитах изнервено.

-Какво съм пушила?-повтори въпроса ми и аз се ударих по главата.-Снощи не можах да спя, ако ме разбираш. Прекарах доста луда нощ, не ме съди!-оправда се тя.

-Защо не си могла да спиш?-попита Джонсън и всички мълчахме.-Някой ще ми отговори ли, нищо не разбирам.

-Никой ли не му е казал, че съм лесбийка?-попита Бруклин и Джак прибледня.

-Какво?-каза тихо и след малко се струполи на земята.