He is the devil

77. Искаш ли да поговорим?

Стигнахме до завода и с Джак влязохме вътре. Всички се приготвяха да си отиват, но след като ни видяха, оставиха всичко, което правиха и забиха погледи в нас.

-Какво ви се е случило на вас двамата?-попита Ноа и ни посочи.

-Гилински, с фойерверки не се играе, нали съм ти казвала?-обади се Бруклин, а Джак изцъка и извъртя очи.

-Не съм си "играл" с фойерверки! Някой беше заложил бомба в колата ми.-обясни той.

-Сигурен ли си, че не са били фойерверки?-попита отново тя.

-Бруклин, изобщо не съм купувал фойерверки, какви ги говориш? Пак ли си напушена?-изнерви се Джак.

-Добре!-отвърна Бруклин и с Гилински се спогледахме странно.

-Кой ще иска да ви заложи бомба?-попита Тейлър и в този момент баща ми влезе.

-О, боже, какво ви се е случило?-попита притеснено и дойде при нас.

-Някой е заложил бомба в колата на Джак! И под някой-майка ми!-обясних.

-Какво? Тази жена не е добре! Т-тя е можела да ви убие! Господи.-ядоса се татко и започна да върви напред-назад.-Бруклин, ела веднага.-извика той и двамата излязоха от стаята.

Изпуфтях и се придвижих към дивана, леко накуцвайки. Цялата бях мръсна, главата ме болеше и мисля, че съм си навехнала крака. Ливай зае мястото до мен и ми се усмихна.

-Ей, как си?-попита.

-Уморена, объркана...-въздъхнах и той бръкна в джоба си. Извади гердана от Джак и ми го подаде.

-Забрави го вкъщи онази вечер.-каза и аз го взех.

-Ето къде е бил! Благодаря.-усмихнах му се и погледнах към Гилински. Наблюдаваше ни внимателно, но Тейлър отиде до него и премахна поглед от нас.

-Искаш ли да поговорим?-попита и аз го погледнах объркано.

-За какво?-отвърнах на въпроса му с въпрос.

-За каквото искаш. Сподели дали те притеснява нещо, какво те тревожи? Приятели сме все пак, нали?-усмихна се и аз кимнах.

-Всичкото това нещо с майка ми ме притеснява. Страх ме е да не нарани някого от вас, заради мен. Способна е на толкова много неща...-споделих му, а той разтри гърба ми.

-Ще се справим с нея. Ще се справим с всичко! А и винаги можеш да ѝ теглиш куршума.-пошегува се той и аз се засмях.

-Благодаря, че ме изслушваш, Ливай! Ти имаш ли да ми казваш нещо?-попитах и той се замисли. В този момент нещо привлече вниманието ми. Под масата лежеше нещо. Май беше лисица.-Какво е това?-посочих животното и се изправих от мястото си. Извадих пистолета си, но Ливай ме спря.

-Ей, това е лисицата ми, не я убивай!-каза той и аз го погледнах с повдигната вежда.

-Лисицата ти?-попитах объркано и той кимна.

-Точно така! Обичам лисици и реших да си взема. Казва се Писанка. Искаш ли да я погалиш?-предложи, но аз поклатих отрицателно глава.

-Не, благодаря.-усмихнах се. Ливай клекна на земята и започна да вика лисицата.

-Mi zorrita, ела тук.-каза той и започна да я гали. Бруклин се появи и го удари по главата.

-Какво говориш, бе?-развика се тя.

-Ей, казах го в другия смисъл на думата, не говорех за женски гениталии.-отвърна той като се държеше за главата.

-Аа... а защо имаш лисица?-попита тя и той изпуфтя.

-Не може ли?

-Все ми е тая, просто е странно.-повдигна рамене Бруклин.

-Ти си странна.-отвърна Ливай.

-Така е.-съгласи се тя и изчезна някъде. Ливай продължи да гали лисицата си, а аз отидох до масата с оръжия и взех един пистолет. Трябва да съм подготвена, ако майка ми отново реши да ме убива.

-Давай, Тейлър, излез с Адисън! Нямам нищо против!-чух гласът на Елизабет и се обърнах. Изглеждаше изнервена, Тейлър също.

-Не мога да разбера защо се държиш така?-попита той и тя скръсти ръце.

-Аз ли? Ти се държиш така все едно не сме гаджета! От няколко дена ми говориш постоянно за нея. След като толкова много искаш да излезеш с нея, давай! Нямам нищо против.-отвърна тя като повиши тона си.

-Ти ревнуваш!-каз той и тя повдигна вежди.

-Не, не ревнувам! Видяхте се преди няколко дена, мамка му!

-Познаваме се от малки и не сме се виждали от доста време. Нормално е да излезем!-обясни Тейлър, а Елизабет се засмя сухо.

-Да, били сте гаджета в гимназията!-извъртя очи.

-Не мога да разбера защо се държиш така? На моменти не се търпиш.-извика той.

-Я, върви на майната си!-отвърна тя.

-Хубаво! Довиждане.-изръмжа и излезе от стаята. Елизабет също излезе след няколко секунди.

Останалите се приготвиха да си тръгват, а аз чаках татко, за да се приберем заедно. Гилински остана без кола, за това татко му предложи да си избере някоя от гаража. Всички си тръгнаха и татко също се появи след няколко минути. Двамата излязохме от сградата и се прибрахме.