He is the devil

38. Къде си мислиш, че отиваш?

Гледна точка на Гилински

Приготвях се за мисията и облякох черен костюм. Мразя да се обличам толкова официално, както и да ходя на някакви такива официални събития. Джон намери кой да изпрати на гала вечеря.

Взех вратовръзката и се опитах да я сложа. Кой по дяволите е измислил това нещо. Лидия застана зад мен и се засмя леко.

-Малко помощ, сладур?-попита тя и аз кимнах.-За къде си се нагласил така?

-Имам... бизнес среща! Ще се върна късно, така че може да си ходиш!-обясних ѝ и тя сбръчка вежди. Завърза вратовръзката и се приближи до ухото ми.

-Мога да те изчакам и да повторим това от преди малко.-каза тихо и захапа ухото ми. Защо изобщо продължавам да се срещам с нея?

-Няма смисъл, върви си! Утре ще ти звънна да се видим.

-Както кажеш, Джак!-въздъхна Лидия и се отдалечи от мен. Взе чантата си и облече якето си.-Ще се видим утре!-целуна ме по устните и излезе от стаята. Доста често започна да ми досажда, явно не е разбрала, че няма как да има нещо сериозно между нас.

Напръсках се с парфюм и взех ключовете за колата, която Джон ми даде, за да отида на събитието. Излязох от апартамента си и се качих в асансьора. Натиснах копчето и слязох в подземния паркинг. Излязох от асансьора и се насочих към черния Кадилак. Отключих го и се качих в него. Запалих и потеглих към мястото, където трябваше да се проведе гала вечерята. Очертаваше се да бъде скучна вечер.

Някъде след около час пристигнах и паркирах колата. Слязох от нея и се насочих към сградата. Казах името си на големия бодигард, който пазеше на входа и влязох вътре. Започнах да вървя по тесен коридор и след малко пред мен се появи голяма врата. Бутнах я влязох в голяма зала, пълна с хора. От тавана висяха големи полилеи, а по стените имаше картини. Всички бяха елегантно облечени, с надменно поведение. Как мразя богаташите. Видях Елизабет и Тейлър на една от масите и се насочих към тях.

-Гилински, много си официален! С този костюм не приличаш на лошото момче, което си.-обади се Тейлър.

-И ти изглеждаш зле!-усмихнах се самодоволно и Елизабет се засмя.

-И двамата изглеждате зле, от километри си личи, че не ви е мястото тук.-каза тя.

-Но за разлика от нас ти изглеждаш уникално!-усмихна се Тейлър и Елизабет отметна коса назад.