Ти Си Само Моя 3

№ 3

Качихме се със Зейн в стаята му и той веднага почна да ме целува.

Зейн: Бърбан ли си пила?

Аз: Не пия нищо друго освен бърбан.

Зейн не каза нищо само ме вдигна и ме занесе на леглото. Пусна ме и прехапах устни. 

---

Бях в някаква гора и тичах в различни посоки. Цялата бях в драскотини. Изведнъж се озовах на някаква поляна. От едната страна беше Зейн, а от другата - демон. Демона хвърли огнестрелна стрела и се хвърлих пред Зейн.

Всичко е заради теб самата!

---

Събудих се цялата в пот. 

Зейн: Добре ли си?-попита загрижено докато беше сложил ръката си на гърба ми

Аз: Трябва да вървя.-казах и станах

Зейн: Мика, кажи ми какво сънува. Цялата си в пот.-каза и стана след мен

Аз: Ще говорим някой друг път.

Взех си обувките и изтичах до колата ми. Потеглих и скоро бях пред нас.

"Всичко е заради теб самата!"

Думите ехтяха в главата ми като развален грамофон. 

Качих се в стаята ми и влезнах в банята. 

Пуснах си студена вода и затворих очи. Съня се появяваше и не спираше да се появява. 

---

Излезнах от банята и отидох в дрешника. Преоблякох се ето така:

Отидох пред тоалетката и изчистих размазания грим. Отдох на леглото и видях, че имам 50 пропуснати от Зейн. 

Какво ще му кажа сега?

"Извинявай, че така побягнах. Но от малка сънувам разни неща които в последствие се случват. И тази вечер сънувах как някой те убива. И ти ми каза, че всичко е заради мен самата."?

Не мога да му го кажа. Никой не знае за това. Дори и нашите. 

Никой.

Сама съм в това. 

И не искам да замествам никой. 

Телефона ми извибрира и видях, че Зейн отново ми звъни.

По телефона:

Зейн: По дяволите, Мика. Добре ли си? Къде си?

Аз: Добре съм. В нас съм. До сега бях в банята.

Зейн: Добре. Какво стана, че да изчезнеш така?

Аз: Ще говорим някой друг път. 

Зейн: Не! Писна ми с това "друг път". Чакам те на скалите до 10 минути.-каза и затворих

Ооо ако си мисли, че ще ми нарежда е сбъркал. Взех си ключовете за мотора и слезнах надолу.

Излезнах от нас и се качих на мотора. Запалих го и потеглих. 

Минаха 10 минути и бях на скалите. Зак също беше тук, но с колата си. Отидох до него и той ме погледна.

Зейн: Какво става, Мика?

Аз: Нищо. Виж, трябва да спрем да се виждаме.-казах и погледнах напред

Зейн: Моля? Защо?

Аз: Защото си имам гадже.-казах и преглътнах

Зейн: Курва.-каза и си тръгна

Седнах на скалата и заплаках тихо. 

По добре да ме мрази отколкото да го изложа на опасност. 

---

Телефона ми звънна и го извадих от задния ми джоб. Беше Камерън.

По телефона

Камерън: Какво си му казала на Зейн, че сега да пуши като комин?

Аз: Кам, моля те спри го. Кажи му да спре ако някога ме е обичал. 

Камерън: Пробвах.

Аз: Кам намери начин да го спреш. 

Камерън: Къде си?

Аз: На скалите. Обмислям да се хвърля от тях.

Камерън: Ако го направиш ще те намеря в ада и ще те убия лично. Не прави глупости.

Аз: Ще се видим вкъщи.-казах и затворих 

Станах от скалите и се качих на мотора ми. Потеглих и след 10 минути си бях в нас в стаята ми.