Ти Си Само Моя 3

№ 20

Вървяхме в гората с останалите около един час. 

Аз: Кога ще стигнем?-попитах вече изморено

Камерън: Остава още малко. 

Въздъхнах и продължихме да ходим. 

Люк: Хей, как си?-попита ме тихо

Аз: Малко съм изтощена, но иначе съм добре. Ами ти?

Люк: И аз съм добре. 

Няколко минути по-късно стигнахме на някаква поляна. Застанахме всички един до друг и затаих дъх при гледката. 

Бяхме на на високата част на планината и от тук се виждаше всичко. След секунди някъде много напред пред нас проблесна зелена искра. 

Постепенно тя ставаше все по голяма и по голяма. Всички започнаха да се обръщат с гръб към зелената иска докато аз седях и наблюдавах зеления лъч без проблем. 

Гърба ме заболя, но не поддадох. Стоях с отворени очи и затворена уста. 

---

Отворих очи и станах рязко от леглото на което лежах до преди секунди. Къде съм по дяволите? Стаята беше изцяло в черно. 

Потърсих вратата и след секунди я видях. Излезнах и продължих да се разхождам по черните коридори по които имаше тук таме някоя бяла украска. 

Итън: Най накрая се събуди.-обърнах се и видях Итън

Аз: Къде съм? 

Итън: В моя дворец. Този между Рая и Ада. 

Аз: Моля? Защо съм тук? Какво си сторил на близките ми?-гнева в мен растеше с всяка изминала секунда

Итън: Успокой се. Не съм аз този който е наранил по някакъв начин близките ти.-каза и го погледнах объркано

Аз: Моля? И как да ти вярвам като ти си се съюзил с наследника на Краля на Демони?!

Итън: И все пак.. трябва да ми повярваш.. ела и ще ти разкажа всичко от самото начало.-каза и протегна ръката си към мен

Тръгнах напред и той застана до мен, така че да ходихме заедно. 

Аз: Разказавай преди да съм те убила. 

Итън: Както знаеш аз съм наследника на Луцифер. Преди две години наследника на Краля на демони - Раян дойде при мен и поиска помощ в замяна на душата му и да мога да правя каквото си искам. Изкуших се и се съгласих. След това той започна да ми разправя за битката спечелена от вашите родители преди 19 години. Тогава не осъзнавах, че всичко ще се промени когато те видя. Тъй като съм с някакви си права мога да видя настоящето и бъдещето на всеки един. Когато видях твоето в него не видях нищо. Абсолютно нищо.. Нито настояще нито бъдеще. След това Раян започна да крои планове как да ви избие всичките. Но му попречих. Все пак душата му е в ръцете ми. Преди година се сдобих с една кристална топка през която мога да те наблюдавам. С времето исках все повече и повече да разбера какво е настоящето и бъдещето ти. Но както казах не намирам нищо.

Аз: Сама чертая съдбата си. Сама написвам историята си. И сама си оправям кашите.-казах и си спомних, че преди докато нашите бяха още живи винаги се прибирах с по някое чудовище

Итън: Знам... Виждал съм те.. 

Аз: Защо ми разказа всичко? 

Итън: Защото ти го дължа.

Аз: Дължиш ми го?-бях объркана тотално

Итън: Както и да е. Времето ни изтече.

Аз: За какво говориш?

Итън мина с ръка пред лицето ми и се озовах на мястото на което бяхме с останалите да видим зеления лъч. 

Огледах и всичко си беше както преди. 

Люк: Какво стана за бога?

Аз: Нека да се прибираме и да видим какво ще правим с наскледника на Краля на демони.

Всички си тръгнахме и след 10 минути бяхме в къщата. Телефона на Ерик звънна и погледнах. Беше Джордана. 

Ерик: Добре. Ще се видим след 20 минути.-каза и и затвори 

Аз: Какво стана?

Ерик: Джордана има информация за нас. Каза, че ще ни чака след 20 минути в заведението в което бяхме предишния път.

Кимнах и се качих в стаята ни с момичетата.