Ти Си Само Моя 3

№ 10

Секунди по-късно отново бях пред училищния салон.

Навсякъде имаше огън и пожарникари.

Зейн: Ела.

Обърнах се и той ме вдигна.

Все още не се бях възстановила от това мое нередовно хранене и сега се чувствах отпаднала.

---

Отворих очи и видях, че съм в леглото на Зейн. Станах и излезнах от стаята.

Спрях на стълбите, защото исках да чуя какво си говорят останалите.

Рон: Трябва да и каже някой.

Джей: И как предлагаш да и го кажем? "Ъм преди малко родителите ни са били нападнати неочаквано и сега са в болницата. Оу и има малък шанс да оживеят." Не ми звучи добре идеята да и кажем. Особено сега.

Матей: Да, но ако сега не и кажем после ще е по зле.

Слезнах и всички замълчаха.

Зейн: Добре ли си?

Аз: Да. Някой знае ли какво стана вчера?

Люк: Наследника на Луцифер и този на Краля на демони са се обединили.

Аз: Ами тогава какво чакаме? Хайде ставайте и да отиваме да се подготвим за битката.

Матей: Сега по важно е ти да си възвърнеш силите.

Аз: Нашите знаят ли за това?

Джей: Всъщност... те са в болница, защото са били нападнати. И има малък шанс да оживеят.

Аз: Аз.. ще се изляза да се разходя..

Мелани: Ще дойда и аз.

Кимнах и двете излезнахме.

Аз: Само нашите ли са в болница?

Мелани: Не. Всички са.

Аз: Искаш ли да отидем в болницата?

Мелани: Не мисля, че е добра идея.

Хванах я за ръка и отидохме в болницата.

Влезнахме в болницата и се насочихме към стаите на родителите ни.

Влезнах при нашите и видях татко и мама да лежат на две болнични легла.

Седнах на стола между двете легла и ги погледнах.

Аз: Знаете ли, аз знаех, че съм бременна. Да наистина знаех, но не знаех как ще реагирате и ме беше страх. За това се двуомях дали да не го родя или да направя аборт. Но когато научих, че съм го изгубила нещо в мен сякаш се откъсна. И ми беше гадно. Болеше ме.

Обърнах се към мама и видях да си отваря леко очите.

Аз: Мамо?!

Мама: Плика на шкафчето..-след което затвори очи

Татко: Пази се. Обичаме те.

След което и двете машини запиукаха. Станах и доктори влезнаха в стаята.

Взех плика от шкафа срещу леглата и излезнах.
Мелани също излезе от стаята на чичо Тревър и леля Манди.

Мелани: Мика какво стана?

Аз: Трябва да говоря с Джей и Кам..-казах и седнах на столовете пред болничните стаи

Мелани се обади на останалите и те дойдоха след 10 минути.

Джей: Мика какво е станало?

Доктора излезе и станах. Отидох до него и той наведе глава..

Не! Невъзможно! Не може да си отидят и да ме оставят! Не може!

Доктора: Съжалявам. Моите съболезнования.

Сълзите си проправиха път по бузите ми.

Зейн дойде до мен и ме прегърна. А аз просто стоях и плачех.

Не е честно. Не е.

---

Знаете ли какво е чувството да сте загубили родителите си?

В момент седях в спалнята им и държех плика от болничната стая в ръцете ми.

Отворих го и започнах да чета.

"Някога, когато бяхме млади и ние изгубихме родителите си. Вашите баби и дядовци. И ни болеше. Но се справихме.

Някога и ние бяхме неопитни, но си вярвахме и се подкрепяхме един друг.

Не губете вярата си. Не губете надеждата.

След дъжда винаги изгрява слънцето. И вашето слънце ще изгрее. Просто се изисква търпение.

Ние винаги ще бъдем с вас във всяка битка.

Сега е ваш ред и вие да победите в тази голяма битка.

Знайте, че няма да е лесно, но тази битка ще сложи край на всички мъки.

Подгответе се много предизвикателства.

Там където слънцето залязва, зелена свелина пробива
със сиви лъчи.

Пазете се!"

Там където слънцето залязва, зелена светлина пробива със сиви лъчи.

Моля?

Станах и слезнах при останалите.

Подадох листа на Камерън и двамата с Матей почнаха да четат.

Камерън: Това пък какво означава?

Аз: Не знам..

На вратата се позвъня и отидох да отворя. Бяха Ерик и Рая.