Ти Си Само Моя 3

№ 41

След като се отделихме Зейн ме прегърна и сложи главата си на свивката на врата ми.

-Обичам те.-каза и усетих как тупти много по бързо

-И аз теб.-отвърнах и той отново ме погледна

Целунахме се и на вратата се почука. Двамата се отделихме и видяхме Емили.

-Вечерята е готова.-каза и двамата със Зейн станахме

Слезнахме надолу и отидохме в кухнята. Седнахме на масата и видях Джей.

-Хей. Как си?-попита ме

-Добре. А ти?-попитах

-И аз.-отговори и кимнах

След което започнахме да вечеряме в тишина.

Минаха 40 минути и се преместихме в хола.

-Божичко!-извика Емили и я погледнах стреснато

-Какво?-попита брат ми

-След два дни ти е рождения ден!-каза Емили докато ме гледаше

-Да, и?-попитах

-Съвсем бях забравила!-каза

-Не, че аз не бях..-повдигнах рамене

-Може да го отпразнуваме някъде другаде.-каза Зейн

-Може. Има време.-повдигнах отново рамене

-Как има време? Няма време!-каза Емили и извъртях очи

-Стига. Утре ще видя къде ще го празнувам.-казах и тя кимна

---

Усетих някой да ме вдига и отворих очи. Беше Зейн.

-Шшт.-прошепна и отново затворих очи като увих ръцете си около врата му

След минута усетих да ме поставя н леглото. Отпуснах се и гушнах възглавницата.

Миг по-късно усетих как матрака зад гърба ми пропада. А после и как две ръце се увиват около талията ми.

Усмихнах се леко и отново се унесох.

---

На сутринта

Отворих очи и видях, че съм се сгушила в Зейн. Опитах се да стана, но той затегна леко хватката си и продържи да спи. Отново се опитах да стана, но нищо.

-Защо искаш да станеш?-чух сънения глас на Зейн

Погледнах го и видях да ме гледа с леко притворени очи.

-Трябва да се оправя.-казах и той ме придърпа към себе си

-Нее. Нека да си лежим цял ден.-измърмори момчето до мен във врата ми

-Обещах на Емили, че ще видя къде да отпразнувам рождения си ден. А ако лежа с теб няма как да стане това.-казах

Зейн изпуфтя и ме пусна. Станах и отидох в банята. Щом затворих вратата усетих как ми се повдига. Пуснах водата в мивката и започнах да повръщам.

След 5 минути спрях и си измих зъбите и лицето. А после излезнах. Отидох до гардероба и се преоблякох ето така:

Отидох пред тоалетката и си вързах косата. Бях готова да се гримирам, кога Зейн дойде до мен и ме спря.

-Недей. И така си красива.-прошепна и сложи лека целувка на устните ми

Щом се отделихме, се усмихнахме един на друг и слезнахме надолу. Отидохме в кухнята и започнах да правя палачинки.

Щом бях готова със сместа, проверих в един от шкафовете дали има шоколад. Нацупих се и погледнах Зейн.

-Какво има?-попита

-Въпросът трябва да е "какво няма". Няма шоколад...-казах и той стана

-След 5 минути се връщам.-отвърна и се усмихнах

Излезе, а аз започнах да правя палачинките.

Минаха 5 мшнути и Зейн се прибра с два буркана Нутела. Щом ги видях грабнах единия и го отворих. Взех си  една лъжица и започнах да ям. А Зейн отиде да доправи палачинките.

-Стига си яла шоколад. Твърде многото сладко не ти се отразява добре..-каза Джей щом влезнаха с Емили в кухнята

-Бременна съм какво очакваш..-казах и чак след като изрекох това на глас помислих, че трябваше да си замълча

-Моля?-попита Емили

Сложих много шоколад в устата и наведох главата. Не ми се искаше така да ми се изплъзва от устата, но ето че стана.