Ти Си Само Моя 3

№ 15

Глт на Мика

Бях в гората и тичах. Тичах и не спирах. Беше тъмно и не можех да видя на къде ходя. Накрая се спънах и паднах. Погледнах напред пред мен и видях, че съм пред някаква къща. 

Станах и тръгнах към къщата. Едно гласче започна да ми шепти името. Изведнъж пред мен видях 29 ковчега. Един липсваше. Бях сигурна. Как ли? 

Ами ковчезите са наредени в редици и от едната редица посредата един ковчег липсва. Усетих нечие присъствие. 

Започнах да се обръщам.

---

Събудих се цялата в пот. Погледнах настрани и видях заспалия Зейн на стола до леглото ми. Бутнах го леко и той веднага се събуди. 

Зейн: Господи, как ме уплаши!

Аз: И аз се радвам да те видя. Колко е часа?

Зейн: Десет сутринта.

Аз: Добре. Хайде ставай и мини през другите. Кажи им, че трябва да говоря с тях за нещо.-казах и станах рязко от леглото

Зейн ме хвана за ръката и в този момент се пренесох в друг свят. Беше с някакво момиче и бяха щастливи. После влезнах в друг спомен. 

Тя му беше изневерила.., а после се беше и самоубила. 

Спомените се разпиляха и се върнах в реалноста. 

Зейн: Хей, добре ли си?

Аз: Да. Ти добре ли си?

Зейн: И аз съм добре. 

Аз: Добре. Хайде излизай и кажи на останалите да се оправят. Ще отидем до гората.

Зейн: Добре. Но защо?

Аз: Ще обясна щом се съберем всички. 

Зейн кимна и излезна от стаята. Отидох пред гардероба и си избрах ето тези дрехи:

Оправих си косата като я вързах на две боксьорски плитки. Излезнах от стаята и слезнах в хола където ме чакаха останалите и ме гледаха въпросително. 

Ади: За какво ще се ходи в гората?

Аз: Имах сън. По скоро видение. Бях в една къща в гората и вътре имаше 29 ковчега. Естествено мястото където е бил 30-тия го нямаше. За това предлагам да отидем и да видим какво става.

Ава: Да тръгваме. 

Всички излезнахме и след 5 минути бяхме в гората пред къщата. 

Мира: Това ли е къщата от съня ти?

Аз: Да..

Влезнахме навътре като първа бях аз. Влезнах и всичко си беше както в съня. Само една малка подробност. Сега в тази стая нямаше свещи. Беше тъмно. 

Отдох до един от ковчезите и се опитах да го отворя. Но не ставаше.

Аз: Опитайте да отворите ковчезите. 

Зейн: Не става.

Аз: Няма как да не става..

Ерик: Наистина не става.

Аз: Казах че това НЯМА КАК ДА НЕ СТАВА!-извиках силно и в следващия момент всички врати на ковчезите се отвориха

Всички гледаха шокирани от гледката. Започнах да разглеждам всички ковчези. Но те бяха празни.

Аз: Телата са били откраднати..

Ава: Не и едно..

Аз: Моля?

Ава: Това е баба ми..

Това наистина беше баба Анджи. Но беше млада. Чакай! Но нали те са загинали в пожар? Тогава как се е запазило тялото и?

Погледнах отново към баба Анджи. В този момент тя отвори очи. Това е някакъв номер! 

Тя се изправи, а ние я гледахме шокирано.

Анджи: Къде съм? Коя година е и къде са ми приятелите?

Аз: Анджи..това е твоята внучка..-казах и Ава и се усмихна леко

Анджи: Моля? А вие кои сте?

Аз: Наследниците на децата ви с останалите като Сара, Джейсън, Хоуп..

Анджи: Къде са останалите?

Аз: Не знам. Но имам лошо предчуствие за това да се махаме. 

Всички излезнахме и Мира ни телепортира набързо в къщата. 

---

В момента Анджи си почиваше в една от стаите горе, а ние преглеждахме всяка една магия и обобщавахме нещата които ставаха през последния месец. И накрая бяхме стигнали до заключението, че не само наследниците имат пръст в повечето неща. Има и някой друг.

Но кого?