Ти Си Само Моя 3

№ 17

Глт на Зейн

Можех да усетя болката която я раздираше в гърба. С момчетата излезнахме навън да потърсим Микаела, а момичетата остана в къщи, за да разберат какво може да е станало с Анджи преди време. 

Вървяхме в гората от близо два часа когато видях Мика на няколко метра от мен. Изтичах до нея и викнах момчетата.

Джей: Жива ли е?

Аз: Да.

Вдигнах я и по най бързия начин се прибрахме. Качих я в стаята и, и Мира дойде. Сложи си ръцете от двете страни на главата ѝ и затвори очи. 

Две минути по-късно отвори очи.

Аз: Какво е станало?

Мира: Този път не видях нищо. Сякаш има стена която ми отказва достъп до съзнанието и.

Еней: Това няма как да стане.

Мира: Напротив. Но сега ще слезнем надолу, защото освен този проблем имаме и друг.

Аз: Какъв?

Мира: Ще слезнем и ще видите. 

Слезнахме надолу и видяхме момичетата да си седят и да си говорят. Изведнъж Анджи се обърна и цвета на очите и беше в лилаво.

Аз: Това ли трябваше да видим?

Мира: Не. Друг е проблема.

Аз: Какъв?

Анджи: Силите ми не са като предишните.

Аз: В какъв смисъл?

Анджи: Преди можех да възпламенявам ръцете си и да образувам огнени топки, но сега има нещо като лед в тези огнени топки.

Аз: Може ли да ми покажеш?

Анджи кимна и вдигна руката си във въздуха. Образува се огнена топка, а в нея имаше ледени кристали. Моля? Това пък какво трябва да е?

Глт на Микаела

Събудих се и се огледах. Бях в стаята си. Станах и отидох в банята. Измих се  и излезнах . Отидох до гардероба и си облякох потник с гол гръб. Слезнах надолу. И всички ме погледнаха.

Аз: Какво?

Анджи вдигна ръката си и образува огнена топка в която имаше ледени кристали. Какво за бога? 

Аз: Какво е станало с теб?

Анджи: Не знам. 

Главата ме заболя и затворих очи. Подпрах се на дивана и стиснах зъби. В следващия момент чух няко да ми шепти името. Беше женски глас.