Ти Си Само Моя 3

№ 39

Минаха 2 часа и излезнах от ваната. Увих хавлията около тялото си и излезнах от банята. Отидах пред гардероба и си облякох бельото, а после и тези дрехи:

Заплетох си косата на две боксьорски плитки и слезнах надолу.

Мина и Клаус седяха на дивана в хола и гледаха някакъв филм.

-Аз излизам.-казах и те ме погледнаха

-Внимавай.-каза ми Клаус и кимнах

Излезнах и тръгнах по пътя. Сложих си слушалките и си пуснах музика. След което продължих да ходя.

-Защо си отново сама?-чух гласа на Илайджа в главата ми

-Защо говориш с мен чрез телепатия?-отговорих на въпроса му с въпрос

-Защото откакто си си сложила тези слушалки не си забелязала, че вървя до теб.-каза

Свалих слушалките си и се обърнах към Илайджа.

-Е размисли ли?-попита ме

-Да. Но няма сега да се върна. Трябва ми още малко време.-казах и въздъхнах

-Знаеш ли какво забелязах?-зададе следващия си въпрос Илайджа

-Какво?-попитах

-Че си се променила доста. Преди не искаше време за нищо. Не чакаше нещата да се успокоят, а влизаше в огъня и не ти пукаше какво ще се случи. А сега.. сега виждам едно уплашено момиче от което всичко свръхестествено е избягало. И сега само страха е завладял тялото и.-каза ми Илайджа

-Понякога си ужасен..-измрънках и двамата се засмяхме

-Мислила ли си как ще кажеш на Зейн, че си бременна?-попита ме въмпира до мен

-Не. Но ще му кажа, той трябва да знае.-отговорих и въздъхнах

-Не тряцва да се страхуваш. Това е Зейн. Сигурен съм, че ще се зарадва когато разбере, че ще има син от момичето което обича.-каза и погледнах корема си

-Син?!-казах и си спомних за съня

-Да..-отвърна Илайджа и ми се усмихна леко -Между другото.. разбрах, че предците ви са отново живи.

-Да. Малко е странно, но се свиква с мисълта, че дядо ти и баба ти са живи.-засмях се леко

И така продължихме да си говорим.

---

Прибрах се и отидох в кухнята. Сложих си вода в една чаша и я изпих. Оставих чашата на плота и седнах на щъркела.

Изведнъж се чу силен трясък както и, че всичко се разтресе. Станах и излезнах от кухнята. Мина и Клаус се появиха, а след тях - Матей и Рон.

-Какво става?-попитах и излезнахме

Погледа ми спря върху този демон:

Тя ми погледна също и очите и станаха червени. От ръцете и започнаха да излизат искри и усетих нещо като ток да преминава през тялото ми.

-Мика скрий се вътре.-чух гласа на Матей

Затворих очи и си поех въздух. Тръгнах настрани и щом застанах точно срещу нея и от моите ръце започнаха да излизат искри.

Започнах да хвърлям по нея огнени топки, но нищо. Едно нищо. Тя от своя страна хвърли по мен огнени кинжали. Направих защитна бариера и огнените кинжали се стопиха.

Махнах бариерата и демона полетя във въздуха. Свих ръцете си в юмруци и полетях във въздуха. Започнах да хвърлям огнени топки по демона, а той само ги отбягваше.

Накрая образувах една черна голяма топка от която излизаха лилави искри. Хвърлих я по демона и накрая го убих.

Паднах на земята и си поех въздух. Въздъхнах и легнах на земята. Очите започнаха да ми се затварят, докато не се затвориха напълно.