Ти Си Само Моя 3

№ 13

Мина половин час и се качих в стаята ни с момичетата. Преоблякох се с едон спортен екип който се състоеше от бюстие и къси панталонки. А върху бюстието сложих черна мрежеста блуза.

Оправих си косата и слезнах надолу. Видях Ерик и Зейн да си говорят. 

Зейн: Не ми казвай, че така ще ходиш в онзи ресторант.

Аз: Всъщност.. така ще ходя в онзи ресторант в който ще се видим с Джордана.

Зейн: Не може.

Аз: Защо?

Ерик: Ще ви оставя на саме да си поговорите..-каза и се качи нагоре по стълбите

Аз: Не разбрах, защо не може така да отидя в онзи ресторант?

Зейн: Защото всички ще те гледат.

Аз: Все тая..-извъртях очи и отидох в кухнята където беше Еней

Еней: Какво е станало между вас?

Аз: Ами може да се каже, че от 2 години сме приятели с привилегии и по случайност бях забременяла, но стана така, че абортирах... и разбрах след като се събудих в болницата..

Еней: Уха... много неща са се случили..

Аз: Да.. както и да е...

Еней: Така ли ще си за срещата с Джордана?

Аз: Само не ми прави и ти забележки.

Еней: Няма. Просто питах..

Аз: Добре..

Камерън: Сестра ми връщай се горе и се преобличай, че после ще трябва да ходя по теб и да убивам погледите на мъжете върху тялото ти.

Аз: А, не! Не мога да се качвам и да се преобличам. Пък и не съм разголена. Трябва да се радваш,че съм с тези мрежести дрехи, защото можех да си тръгна само по късите панталонки и потничето..

Камерън: Качвай се да си смениш дрехите.

Аз: Няма. Точно сега когато съм пълнолетна ти реши да ми правиш забележки и да се тревожиш кой ще ме гледа, но до преди това когато излизах с късите рокли и поли ти дори не си правеше труда да ме попиташ къде ще ходя. Аре, дърпай.-казах и излезнах ядосана от стаята

Ерик: Тръгваме ли?

Аз: Да..

Излезнахме от къщата и се качихме в колата му. Потеглихме и след 20 минути бяхме в ресторанта в който Джордана и Ерик се бяха разбрали да проведем срещата. 

Седнахме на една маса в дъното на големия ресторант и зачакахме Джоана. Която седна до мен след 2 минути.

Джордана: Ерик, Микаела?!

Аз: Същите. Виж трябва ни помощ, защото наследниците на Луцифер и Краля на демони са се съюзили.

Джордана: Кажи ми нещо което не знам.

Ерик: Има нещо като пророчески сили.

Аз: Точно тази информация нямаше нужда да я споделяш.

Джоана: Казвайте каквото искате, защото нямам много време.

Аз: Искаме информация къде последно са били наследниците и защо са били там. Както и къде смятат да отидят сега. 

Джоана: Нали знаеш, че това ще излезе скъпо?

Извадих си телефона и и го дадох.

Аз: Напиши си името на картата и въведи отдолу данните.

Джордана го взе и почна да пише.

Аз: Половината сума сега, а другата ще я получиш накрая.

Джорана: Знаеш как да се пазариш Тандъл.

Аз: И ти не си зле Хюайсън.

Ерик: Добре, да тръгваме, че хората тук само ни зяпат.

Тримата станахме и си тръгнахме набързо от ресторанта. 

Двамата с Ерик потеглихме и след малко бяхме в къщата при останалите. 

---

Тичах вече от един час и все още не се бях изморила. Слушалките бяха в ушите ми а песента "My demons" къртеше от всякъде. 

Беше мрачно и имаше вятър на който не обръщах угромно внимание. Изведнъж започна да вали. Спрях на едно място и си поех въздух. 

Изпуфтях и тръгнах да се прибирам.

Минаха 20 минути и се прибрах.

Еней: Мика какво е станало? Мокра си като кокошка.-изтъкна факта 

Аз: Аз какво съм виновна че навън заваля силен дъжд и едва се прибрах?-попитах раздразнено

Еней: Успокой се. Хайде качи се и си направи горещ душ. Мира е направила вечерята.-каза с лека усмивка

Извъртях очи и се качих в стаята ми..