Ти Си Само Моя 3

№ 33

Стъпих на земята и се подпрях на Матей.

-Добре ли си?-попита ме Люк

Кимнах и си поех въздух. Въздъхнах и Зейн дойде до мен.

Прегърна ме и ме целуна по челото. Погледнах нашите и останалите, и видях че раните им зараснаха.

-Вие. Безсмъртни сте.-казах объркано

-Да. След като излезнахме от онези ковчези ние станахме безсмъртни.-каза мама

---

Събудих се и първото нещо което видях беше Зейн с рошава коса и как спеше спокойно. Доближих се до устните му и се целунахме.

Усетих ръцете на Зейн на ханша ми. Издърпа ме и се озовах върху него. Продължихме да се целуваме докато не трябваше да се отделим, защото не ни стигаше въздуха.

-Добро утро и на теб.-каза ми Зейн и вратата на стаята се отвори

Обърнах се и видях Джейсън.

-Ти за врата и да почукаш преди да влезеш слушал ли си?-попитах го, а той само гледаше към нас двамата със Зейн

-А вие не сте ли чували, че приятелите не го правят?-попита брат ми и извъртях очи

-Ние не сме приятели.-казах

-Така ли?-попитаха Зейн и брат ми в един глас

-Да. Ние сме приятели с привилегии.-отговорих и станах от Зейн който се беше смръщил леко

Изкарах брат ми от стаята и затворих вратата.

-Е до къде бяхме стигнали?-попитах го на Зейн

-До там, че имам работа и за това излизам.-каза и тръгна напред към вратата

-Каква работа?-зададох следващия си въпрос

-Не те интересува.-отвърна ми Зейн и излезе

Какво му става? Какво направих този път? Паднах на земята и зарових лице в колената.

-Хей. Мика.-чух гласа на Емили

-Какво?-попитах

-Какво стана? Зейн излезе напрегнат.. да не кажа ядосан.-каза тя и седна до мен

-Не знам. Просто когато се събудих реших да събудя Зейн с целувка. Когато го целунах той ме издърпа върху себе си и така почнахме да се натискаме. Но милия ми брат реши да ни прекъсне и каза, че така не правили приятелите. Естествено аз също казах, че ние не сме приятели. И двамата със Зейн ме попитаха дали е така и аз отговорих, че ние сме приятели с привилегии. Тогава Зейн просто се намръщи и след минута излезе.-разказах набързо и въздъхнах

-Джейсън!-извика Емили

-Защо го викаш?-попитах

-Защото е тъпак.-отговори и брат ми се появи

-Какво има?-попита брат ми, а аз извъртях очи

-Ти си пълен идиот. Как може първо да ги прекъсваш на Мика и Зейн, а после пък и да им казваш, че така не правили приятелите?!-каза му Емили

-А какво трябваше да кажа?-попита брат ми

-Въобще не е трябвало нищо да казваш. Просто да излезеш от стаята и да ги оставиш на саме.-отговори му Емили

-Хора спрете.-казах и станах -Излизайте от стаята, защото искам да се преоблека.

Брат ми излезе, а след него и Емили. След което отидох до гардероба  и се преоблякох ето така:

Оправих си косата и взех ключовете за мотора ми заедно с телефона. Слезнах надолу и видях, че Емили и Джей гледат нещо на телевизора.

-Излизам.-предупредих ги

-Къде отиваш?-попита ме брат ми.. все едно слушам татко

-Някъде.-отговорих и излезнах

Влезнах в гаража и се качих на мотора ми. Сложих си каската и потеглих.

---

Махнах каската от главата си и я сложих на мотора. Отидох до Зейн и седнах на скалата.

Мълчание.

Тишина.

Но не беше от онази в която се чудиш какво да кажеш. А от онези приятните в което просто мълчиш и си казваш всичко с човека до теб.