Ти Си Само Моя 3

№ 34

Стояхме тук от половин час. Ш все още никой не започваше разговора.

-Зейн...-започнах и го погледнах

Той също ме погледна.

-Ние... ние какви сме?-попитах го

-Защо ме питаш? Ти вече каза какви сме.-отговори и прехапах устни

-Зейн.. каква съм аз за теб?-попитах го

-Приятелка.-отговори студено

-Ясно..-казах и кимнах

След което се обърнах на другата страна. Една сълза се стече по бузата ми и побързах да я изтрия.

-Аз.. ще тръгвам.-казах и тръгнах да ставам

Зейн отново не каза нищо.

-Обичам те.-казах и се разплаках

А после тръгнах към мотора. Сложих си каската и потеглих. Трябва ми малко почивка. Но къде?

Минаха няколко минути и осъзнах, че съм пред къщата на нашите. Слезнах и оставих мотора настрани.

Почуках на вратата и тя се отвори от мама.

-Хей. Защо си сама?-попита ме мама щом влезнах

-Може ли да остана за тази нощ тук?-попитах я и седнах на дивана

-Разбира се. Но какво се е случило?-попита ме мама и сложи ръка на рамото ми -Знаеш, че каквото и да ми кажеш ще те подкрепя.

-Ами.. както знаеш.. ние със Зейн сме приятели с привилегии.., но.. аз аз се влюбих в него. Обичам го.-казах и преглътнах

-Какво стана, че да се скарате?-чух гласа на Сара и се обърнах на дрегата страна

Сара седеше и само ме гледаше. Разказах им набързо какво е станало и после дойдоха татко и Джейсън.

-Защо си сама. Къде е Зейн?-попита татко

-Зак кълна се, че после ще ти излезе през носа..-издиша мама, а аз се засмях

-Какво съм пропуснал?-попита татко

-Нищо. Просто ще остана за тази нощ тук.-казах и те кимнаха

---

Лежах в леглото и си мислех за това да замина в Ню Орлийнс за някакво време. Трябваше ми почивка от това тук със Зейн. А там единствено щях да убивам.

Това беше единствения ми вариант. Там щях да убивам, пия и отпусна. Станах и написах бележка на нашите, че съм си тръгнала и отивам в Ню Орлийнс да си почина за малко.

Излезнах от къщата и потеглих с мотора към вкъщи.
След 10 минути бях в къщи. И на дивана заварих Емили и брат ми.

-Хей.. какво стана със Зейн?-попита ме Емили

-Аз.. казах му го.., но той просто мълчеше. Сега ще си събера багажа и ще отида в Ню Орлийнс за известно време. Трябва ми почивка от това тук място.-казах и те кимнаха

-Ще дойда да ти помогна.-каза ми Емили и кимнах

Качихме се и си извадих куфара. Отворих вратите на гардероба и започнах да прибирам дрехите.

-Поне помислила ли си при кой ще отидеш?-попита ме Емили докато сгъвахме дрехите

-Да. При Клаус и Мина.-отговорих и тя кимна

-Ами Зейн? Какво ще правиш когато се върнеш?-попита

-Нека първо да отида пък да видим кога ще се върна.-казах и прибрахме дрехите сгънати в куфара

Добре, че куфара ми беше голям. Но ще ми трябваше и малкия. Прибрах в него оръжията и бях готова. Двете с Емили слезнахме надолу и се сбогувах с брат ми.

-Ще се чуем.-казах и излезнах

Сложих куфарите в багажника на колата и направих магия на мотора, така че да се смали. Прибрах го и него затворих багажника.

Качих се на шофьорското място и затворих вратата. А после потеглих.