Ти Си Само Моя 3

№ 14

Качих се в стаята ми където беше Зейн.

Аз: Какво правиш тук?-попитах и отидох до гардероба

Зейн: Чаках те. Къде беше?-попита и се обърнах към него

Аз: Тичах. Но времето се развали и станах на нищо.-казах и съблякох мрежестите си дрехи

Зейн: Какво ти е?-зададе следващия си въпрос 

Аз: Нищо.-отговорих и съблякох и останалите си дрехи

Зейн: Ела.-каза и стана от леглото

Аз: Защо?-попитах

Зейн: За да ти мине това "нищо".-отговори ми и ме прегърна

Стояхме около 2 минути така и после отидох в банята. Където естествено бях последвана от Зейн. 

Докато бях под горещата вода усетих устните на Зейн на рамото ми. Обсипваше го с целувки и го галеше с езика си. 

Накрая не устоях и се обърнах към него. Гледахме се ту в очите ту в устните. Накрая сляхме устните си в малка, но изгаряща целувка. 

Изведнъж прехвърлих устните си на ключицата му. Беше ми любима. Само докато я гледах и се подмокрях. 

И изведнъж си спомних за случея на Ерик и Ади. Ние със Зейн също пихме елексир, но дали ни беше подействал както при тях?

Зейн явно забеляза, че съм се пренесла в моя си свят на мисли и ме хвана за ръката. От действието му мислите ми бяха прекъснати и го погледнах.

Зейн: Къде се замисли?-попита 

Аз: Никъде.-отговорих и си лепнах една фалшива усмивка

Зейн: Кажи ми.-каза сериозно 

Аз: Хайде да говорим по-късно.-предложих

Зейн: Не. Ще говорим тук и сега.-отвърна ми 

Аз: Добре.. нали знаеш за Ади и Ерик..-започнах

Зейн: Да. И те са пили елексир, за да не се обвързват..-оточни факта

Аз: Е, ами на тях не им е помогнало. Смисъл, не виждаш ли как и двамата се ревнуват?-попитах

Зейн: И сега явно си мислиш, че и при нас може да е подействал елексира за малко..

Аз: Мхм..-измрънках 

Зейн: Ами не знам.. не знам как е подействал при нас елексира..-каза то и го погледнах ядосано

Аз: Все тая.-казах и се дръпнах настрани

Увих кърпата около тялото си и излезнах. Две минути по-късно излезе и Зейн който беше увил кърпа около торса му.

Дори не си направих труда да се обърна и да го огледам. Взех си дрехите заедно с бельото и ги хвърлих на стола отстрани. 

Зейн дойде до мен, а аз отстъпих една крачка назад. И така докато не бях притисната в стената.

Дъхът ми секна и в този момент на вратата се почука. 

Зейн се обърна, но секунда по-късно погледа му попадна върху мен и ме целуна.

Камерън: Мика защо си заключила?

Зейн: Не тя, а аз заключих.-каза 

Камерън: Добре. Вечерята е след малко.-каза и чух как се отдалечава от стаята

Зейн ме целуна за последно и после се отдръпна. Излезе от стаята и аз се преоблякох. 

Изведнъж ми стана студено, а главата ме заболя ужасно много. Легнах на леглото и затворих за секунди очи. 

Глт на Зейн

Влезнах в стаята на Мика и я видях да лежи на леглото със затворени очи. Отидох до нея и я погалих по лицето. 

Беше много топла. Което не беше присъщо за нея. 

Аз: Мика..-викнах името и тя отвори леко очи

Мика: Остави ме.. изморена съм..и ми е студено..не ми е добре..-мрънкаше и накрая отново затвори очи

По дяволите. Слезнах надолу и извиках Мира.

Мира: Какво и е?-попита шом се качихме в стаята

Аз: Има температура.-отговорих

Мира седна до Мика и я пипна за челото.

Мира: Как ще реагираш ако ти кажа, че това не е настинка?-попита и я погледнах шокирано

Аз: Как така?-попитах

Мира: Това не е настинска. Едната ми версия е, че някой се е свързал с нея и цялото и тяло след което психически е замразил тялото и и тя е вдигнала температура а втората версия е, че е пила една отвара.

Ава: Моля? Каква отвара?

Мира: Има отвара която се практикува само от черни вещици. Когато я изпиеш тя не действа веднага. Започва да действа максимум след 3 часа. А симптомите са като на настинска, само че тук ако не действаш бързо може да умреш.-отговоро докато едната и ръка беше на челото на Мика, а другата на врата

Минаха 10 минути и Мира се обърна към нас с усмивка.

Мира: Вече е добре. Ще и трябват няколко часа, за да се оправи и да е на крака.-каза и въздъхнах успокоено

Всички излезнаха от стаята и седнах до Мика.